Спортният флагман на Щутгарт, Mercedes-Benz от серия R107 и C107, дебютира в началото на 70-те години, като наследник на W113 (неофициално известен като “пагодата”, заради характерно оформения си покрив). Предполагало се е, че производството му ще продължи относително кратко – около 7-8 години, колкото и на неговия предшественик. Оказва се обаче, че без да е било предварително заложено в дългосрочните стратегически планове на концерна, той се налага като един от най-успешни заводски модели, останали на поточната линия близо две десетилетия – от 1971 до 1989 г. Това е вторият по продължителност на производството автомобил на Mercedes-Benz след G-класата и единственият спортен модел на фирмата, достигнал такова забележително дълголетие.
Основните разновидности на каросерията са две – SL (R107) и SLC (C107), които се предлагат с богата гама от двигатели с работен обем от 2,8 до 5,6 литра. R107/SL е двуместен с подвижен покрив, а C107/SLC е четириместно купе, като голяма част от елементите от ходовата част са заимствани от тези на стандартния и много популярен в България седан от среден клас W114. Двигателите са аналогични с използваните по същото време в сериите W108, W109 и W111.
Основните количества на двуместния SL се произвеждат с мек покрив, но като опция се предлага и демонтиращ се твърд покрив. Неговият дериват SLC е с неподвижен твърд покрив, без средни колони и две допълнителни, напълно функцинални седалки отзад. Това е първият и единствен случай, в който фирмата предлага четириместна разновидност, базирана на компактния родстер SL. Тя се произвежда точно десет години и през 1981 г. е заменена от по-големия 380SEC/500SEC, базиран на новата S-класа.
Серийното производство на R107 започва през април 1971 г. с версията 350SL, паралелно с последните партиди W113, а през октомври същата година на пазара е лансиран и 350SLC. Продажбите в САЩ започват през 1972 г., като първоначалното обозначение е 350SL, въпреки че в конкретния случай двигателят е 4,5-литров V8. През март следващата година отвъдокеанските версии са преименувани на 450SL. До 1975 г. те се оборудват със система за впръскване Bosch D Jetronic, а от 1976 до 1979 г. на нейно място идва Bosch K Jetronic.
През септември 1977 г. гамата е обогатена от 450SLC 5.0 – хомологирана версия на купето с изцяло алуминиев 5-литров мотор V8, която външно се отличава с малък спойлер отпред и още един върху задния капак, изработен от черна гума.
През март 1980 г. са представени още две модификации – 380 и 500SLC, като по поръчка стандартната четиристепенна механична трансмисия вече може да бъде заменена с тристепенен автоматик.
През септември 1981 г. са представени обновените версии на R107 – 280, 380 и 500, при които V-образният двигател е тунингован за по-висока ефективност, чрез отнемане на няколко конски сили за сметка на по-ниската консумация на гориво. След 1985 г. започва да се вгражда и нова, частично компютризирана система за впръскване на горивото Bosch KE Jetronic.
Последният произведен автомобил от серията 107 e 500SL, боядисан в сигнално червено, който напуска завода на 4 август 1989 г. и понастоящем се намира в музея на Mercedes-Benz в Щутгарт. За близо 19 години са изработени общо 62 888 екземпляра, от които 1636 са 450 SLC 5.0 и 1133 са 500 SLC.
Североамериканският пазар е ключов фактор в световната търговия с луксозни автомобили. За това и 2/3 от моделите R107 and C107 на Mercedes-Benz са продадени именно там. Почти от самото начало на производството си, те се отличават с четири кръгли фара, а след 1974 г. стандартните европейски брони са заменени с огромни гумени ударопоглъщащи буфери, които удължават каросерията по 203 мм отпред и отзад. Тази меко казано “неестетична” промяна, наложена от Националната администрация по пътна безопасност на Съединените щати, е задължителна за всички вносни автомобили. Това е и една от причините много от иначе успешните западноевропейски автомобили да бъдат спрени от производство в средата на 70-те и да бъдат заменени от изцяло нови модели, в чиято компановка вече са заложени всички изисквания на американския пазар.
Сериите R107 и C107, експортирани в САЩ, се оборудват с 4,5-литров двигател V8, който, за разлика от европейския си аналог, е с по-ниска степен на сгъстяване, така че да отговаря на нормите за допустими вредни емисии. По-мощните и бързи изпълнения като 450SLC 5.0, 500SL или 500SLC обаче никога не са продавани там (и затова много от американските ценители на марката си ги доставят само “на черно”).
Между 1981 и 1985 г. за американските клиенти става достъпен и по-икономичния 380SL, който е и с най-ниска мощност от всички разновидности на R107, експортирани в Америка.
Въпреки своята високотехнологична за времето си конструкция и много прецизна изработка, в първите години от производството си серията 107 показва и някои недостатъци. Така например в средата на 70-те години е установено, че поради неправилното си позициониране (плътно под капака), катализаторът не работи ефективно и през 1977 г. той е поставен на по-подходящо място. Известни проблеми създава и едноредовата ангренажна верига на 380SL, в ранните версии от 1981 до 1983 г., която след 1984 г. е заменена с двуредова. Климатичната система, инсталирана при този модел в началото на 80-те години, също се оказва неефективна и не след дълго е заменена с изцяло нова.
Тези закономерни за всеки автомобилен производител “детски болести” са благополучно отстранени и автомобилът се радва на огромен интерес в САЩ.
Именно американският пазар се превръща в основен фактор за неговото рекордно дълго производство, което продължава близо две десетилетия. Един емблематичен пример за това как живата класика преодолява превратностите на времето, за да стане легенда, високо ценена и у нас.
Представеният автомобил е част от колекцията на Емил Войнишки от БАК „Ретро“.
