2025
Преди малко повече от четири десетилетия френският автомобилен ентусиаст Кристиан Дьо Льотар решава да превърне компактен Mercedes W 201 в пустинен хищник. Главният мотив, който стои в основата на този проект, всъщност не е лишен от смисъл, тъй като подобна конструкция дава по-добро разпределение на масата, благодарение на което допустимото натоварване може да се увеличи значително. Сред останалите предимства на удължената каросерия е нейният по-нисък коефициент на аеродинамично съпротивление, който допринася за по-добри показатели в сравнение с 4-колесния седан. Освен това шестте колела, оборудвани със спирачки гарантират много по-добро и надеждно спиране.
Идеята на Дьо Льотар е да изработи три екземпляра, които да демонстрират своя потенциал в маратонската надпревара Париж-Дакар през 1985 година. Както добре личи от снимките, предната част на автомобила е запазена почти непроменена, но каросерията е удължена и оформена като комби (каквото няма в оригиналната гама на W 201), като отзад са монтирани два двигателни моста. Пътният просвет е увеличен от 16 на 27 см, придавайки на този Mercedes 190 изненадващо заплашителен вид. Използван е 5-литров 8-цилиндров двигател от Mercedes 500 в комплект с тристепенна автоматична скоростна кутия. Връзката между двата задни моста се осъществява с два трапецовидни ремъка, което е доста груба, дори анахронична, но напълно надеждна система. Ремъците просто се увиват около фланците с макари, фиксирани към джантите с обикновени „иглени“ винтове. По-просто от това няма как да се направи!
От един бегъл поглед в купето става ясно, че Дьо Льотар се е постарал да запази възможно най-много части на Mercedes, като например стандартното арматурно табло на 190. Той, разбира се, се е погрижил да инсталира и надежден заключващ механизъм на скоростната кутия, така че да бъдат избегнати нежелани маневри по време на движение.
Зрителите на надпреварата Париж-Дакар са изненадани от лекотата, с която 6-колесният звяр се измъква от пясъчните коловози. Освен надеждната механика и мощният двигател, за това допринася и ниското налягане в гумите, благодарение на което автомобилът има изключително добро сцепление. Основният недостатък в цялата конструкция е решението за използване на стандартната кормилна уредба на 190, която е твърде слаба за такова натоварване и автомобилът страда от хронично недозавиване. То се усложнява допълнително и от двойната задна ос, която избутва твърде много предната част на автомобила. Чрез рязко ускоряване при влизане в завой може донякъде да се неутрализира недозавиването, без да се стига до презавиване, но постигането на този баланс винаги е много трудно при тежките офроуд автомобили.
Първото участие на шестколесния Mercedes на Париж-Дакар е през януари 1985 г., когато автомобилът (наречен Leopard) е управляван от Жан-Пиер Жосо с навигатор Жан-Пиер Фонтене. Той има още един старт в същата надпревара и през 1986 година, под името OMNI (с екипаж Кристиан Дьо Льотар и Кати Кали), когато е частично модернизиран и пребоядисан, но и в двата случая не успява да се класира.
С участието си в Париж-Дакар Дьо Льотар се надява да предизвика интереса на различни частни фирми и спасителни служби, чиято дейност се развива трудно достъпни райони, така че да организира производството на модела в малки серии. Направена е и цивилна версия на шестколесния Mercedes 190, но в крайна сметка, може би заради незадоволителното представяне на Париж-Дакар, тези планове не са осъществени.
