2016
28 години омразната стена прорязва Берлин, а 40 години нацията е разделена – такъв е бетонният израз на безумието, към което Хитлер се е стремял. В граничната зона на смъртта (т.нар. Todesstreifen) снайперистите са безпощадни. През 1989 в този херметически затворен космос най-накрая се отваря пролука – лятото на същата година унгарското управление позволява преминаването на границата към Австрия.
След няколко дни 57 000 германски граждани се отправят на път. Тяхната цел е свободната Германия. При тази вълна хиляди се втурват към дипломатическите представителства на ФРГ в Будапеща, Прага и Варшава. Тогава се случва нещо немислимо до момента, при това на много специална дата – ГДР отваря границите си точно след 40-ия си рожден ден. Той беше фарс, но най-накрая има какво да се празнува наистина – защото всеки може да пътува свободно.
След масовото бягство започнаха и масовите протести. В Лайпциг всеки ден демонстрират стотици хиляди, в Източен Берлин дори един милион. Те скандират това, което чувстват – „Ние сме един народ!” и то толкова силно, че успяват да разтърсят дори и бетонните глави на Политбюро на ГДР. Край с паролите, край с бягствата – късно на 9.ноември ГДР отваря своите граници. Еуфорията е огромна и е истинско щастие, че не се е стигнало до жертви при демонстрациите.Как обаче ще я накараме в бъдеще? – питат се германците. Канцлерът Кол му обещава пейзажи с разцъфнали полета.
Именно това са местата, които са най-подходящи за разходки за всеки нисък (само 1,23 метра!) автомобил на удоволствието от далечния Изток. Той елегантно вдига своите фарове и сякаш ни гледа чаровно, а това направо разтапя сърцата. MX-5 успява да изненада всички – както костеливите и закалени на дъжд почитатели на английското автомобилостроене с MGB, TR или Sprite, така и жадните за слънце шофьори на Alfa и Fiat по пътя към магазина за сладолед. Както и всички хора, които искат да живеят за мига.
Нисък, духовит и толкова шикозен, че на никого не му липсва кожа тук. Ясно е, че подвижният покрив на роудстъра може да се сваля само ръчно, при това изключително просто.
Изненадата достигна до най-високите етажи на компаниите в автомобилната индустрия. Анализиращите финансови статистики и съставящите финансови прогнози директори от задните седалки на лимузините леко уплашено се питат как този японец, за който дори няма ниша, успява да събуди интереса им? Като открит автомобил той бил по-несигурен, наличието само на две места го правело непрактичен, а липсата на лукс не била за всеки. Явно за пръв път се натъкват на Roadster…
И изглежда както управляващите по време на социалистическата доминация са си правили сметката без народа, а тази кола е направена точно спрямо неговите желания. Той е щастлив, защото толкова непреклонните някога блокове на мощта днес се разтапят като масло под слънцето. Германия отново е едно цяло, а огромното удоволствие от шофирането вече е по-достъпно.
В това време в Бон стои Хелмут Кол и въодушевено говори за плановете си пред германския народ. В Япония също обичат плановете, както доказва и Тошико Хирай. Той не е политик, а инженер на Mazda. “Koнят и ездачът трябва да образуват едно цяло”, казва той. Може да звучи банално, но малко хора следват тази максима.
Много солидна техника за производство в големи серии. Моторът работи много добре, не прави номера и не създава ядове – така че удоволствието от шофиране идва от само себе си.
Япония ли споменахме? Най-големият Copyshop на света? Дали няма да се окаже, че този перфектно балансиран и обичан двуместен красавец просто заблуждава с красивата си външност? Или крие нещо повече зад външността си?
Да, приятелю – точно като при хардрок музиката на американската банда Guns N’Roses. МХ-5 е изключително лек – при това не само чисто физически, но и като възприемане на дизайна. Той не заблуждава, а е основоположник на нова мода. Значи японците можели и сами да създават автомобили – дори и такива, които успяват да станат култови класически модели, какъвто е МХ-5.
Явно проектиралите тази Маzda внимателно са проучили обстановката. Ако в Калифорния продължително са шофирали Triumph Spitfire, след това са си поръчали и Lotus Elan, търсейки образец за чар, удоволствие от шофирането и кабрио усещане.
Специалистите са анализирали емоциите си внимателно и са ги събрали в огнена комбинация. В МХ-5 сякаш пухкав облак от страст е обгърнал ядрото от студен прагматизъм. Духовитата Mazda няма да откаже да запали дори и в дъжда, няма апетит към маслото, притежава фарове, които осветяват добре, и спирачки, които „захапват” здраво и сигурно.
Хубаво е, че послушният 4-цилиндров мотор е разположен отпред, а задвижването е задно, както и че двамата в колата са седнали почти на асфалта. Всичко е разположено, така че да се открива само с поглед. Тази кола изглежда по детински свежа.
МХ-5 е лек, но тежи на мястото си. Лостът за превключване на предавките, дълъг горе-долу колкото палец, се подава от средния тунел. Предавките сякаш се сменят с „кликване” – движение само на китката е достатъчно, а разстоянието, което лостът изминава „по пътя” си, е много кратко. Който дирижира добре трансмисията, ще се забавлява добре със 115-те конски сили на мотора с 16 клапана, който спокойно ускорява колата до 200 км/ч. МХ-5 лежи стабилно на пътя, майсторски се справя със завоите и предлага тази доза стегнатост, от която всяка спортна кола се нуждае.
Ясни линии, добро оформление на кокпита. Лесно „четящите” се кръгли уреди са обградени с хром. Ето така се печелят сърца.
В интериора няма грам кожа и навсякъде цари пластмасата – това обаче не притеснява никого. По-скоро притеснения поражда дъждът, макар че направеният в Германия подвижен покрив лесно се отваря и затваря ръчно.Гюрукът не е върхът на инженерната мисъл, но е солиден. Скептиците казваха, че в Германия надали могат да се намерят над 10 000 почитатели на роудстърите и злобно се шегуваха, че за толкова малко хора изобщо нямало смисъл да се работи. Всъщност обаче не се оказва смешно – защото който се подиграваше, днес диша пушилката на Mazda, която става монополист в класа на роудстърите кажи-речи за една нощ. „Който много се забави, получава наказание от живота”, предупреди през 1989 съветският лидер Михаил Горбачов. Е, ако трябва да бъдем честни, нямаше предвид автомобил, но все пак има право.
Мazda бързо събра много кандидат-купувачи за своето отроче. Който искаше своята Miata (така се казва МХ-5 в САЩ) веднага, плащаше 5000 долара отгоре.
Вече е отворено навсякъде – на 9.ноември са „отпушени” пунктовете на Берлинската стена, а на 22. ноември е отворена и Бранденбургската врата. Интересно кога ли през бившата граница е минал първият МХ-5?Отворени към Изтока, отворени към Запада, отворени към небето – сега всички са се помирили, един народ отново е сплотен, а роудстърът се е завърнал. Дали някога щастието на Земята е изглеждало по-пълно?
Технически данни
4-цилиндров, отпред напречно ● 4 клапана на цилиндър ● катализатор ● 1598 см3 ● 85 кВт (115 к.с.) при 6500 об./мин. ● макс. въртящ момент 135 Нм при 5500 об./мин. ● 5-степенна трансмисия ● задно предаване ● Д/Ш/В 3975/1675/1230 мм ● макс. скорост 195 км/ч ● 0-100 км/ч за 8,7 сек. ● разход 7,8 л/100 км ● цена през 1990 г.: 36 750 марки
