ЕДНО ВЕЛИКОЛЕПНО ЧУВСТВО, сякаш времето е спряло. Това е тя! Червена, малка, блестяща – моята MX-5! С един-единствен удар на сърцето се връщам към лятото на 1990 година, когато Mazda бе най-якият автомобил в град Есен. Какво говоря, в цяла Германия, която току-що бе спечелила световното първенство по футбол. Този роудстър не беше моята първа автомобилна целувка, преди него имаше близо дузина любимки. Сред тях и едно чаровно Renault R4, едно Autobianchi A112 Abarth със своите проблеми и модифицираният къмпинг бус Т2, с който обиколих половин Южна Европа.
За Йоахим Щаат това беше една особено емоционална среща. Така че не ни упреквайте с приказки от типа: „Ръцете на волана!“
Но MX-5 бе онази целувка, която ме превърна в автомобилен мъж, защото знаех: това е. Завинаги. Виковете на Свен ме събуждат от мечтите ми. Да, да, фотографът иска снимки, идвам. Сега сме 2016 година, в Хамбург, а червената и полирана до блясък MX-5 може да се превърне в новия ми автомобил мечта. Този „честен“ екземпляр от 1996 година с пробег само 111 103 километра се продава от Бернд Амелонг. Пожарникарят има весели очи, дланта му стиска като менгеме – и четири лета се е наслаждавал и си е доставял радост с малката Mazda. През първата година 51-годишният мъж пътувал от Хамбург до Австрия с жена си Клаудия. „От 3000 километра само 100 изминахме със затворен гюрук.“ Браво. „На връщане стояхме в задръстване при 40 градуса – без климатична инсталация! И отворихме чадър за дъжд на магистралата.“ Още едно браво.
След четири години с Mazda собственикът Амелонг се прекачва на кемпер. „Но не ми се налага да продавам.“
Но защо навремето е избрал MX-5? „Моят доверен монтьор ми препоръча да не поглеждам MG TF, а според Клаудия Porsche Boxster било много претенциозно. Mazda има обикновена техника, не струваше скъпо, когато пожелахме да си доставим това удоволствие. Задължително по-късен или германски модел, защото те имат по-малко проблеми с охлаждането на маслото в сравнение с екземплярите, внесени от САЩ.“ Веднага след покупката Амелонг сменил ангренажния ремък и ремонтирал спирачките, като жизненоважната (и скъпа) операция се доказва от избелялото листче в моторния отсек. Но нека огледаме автомобила. Четирицилиндровият мотор е покрит с дебел слой прах, тоест не е бил измит като за продажба, поради което малките маслени „изпотявания“ по цилиндровата глава ни се струват още по-достоверни. Гюрукът е в добро състояние – като се изключи една малка лепенка върху пукнатина на пластмасовия прозорец. Хромираната дъга за защита при преобръщане е монтирана лично от Амелонг – заради визията. Като изключим радиото Kenwood, MX-5 е в оригинално състояние като от магазина.
А сега най-важното: ръждата. Праговете са здрави с изключение на няколко малки точици на повърхността. Амелонг признава, че през последните четири години към тях се е прибавил и голям колкото палец мехур на дясната врата. С това ще трябва да се справи следващият собственик. Арките на калниците са добре, кутията на гюрука е суха, тъй като през зимата MX-5 е бил паркиран в добре проветрявано хале. Грижи, които са се отплатили.
Зложелателите го наричаха „копие на Lotus“. Но това вече е минало. Днес най-продаваният роудстър на света пита: Кой е Lotus?
1,6-литровият мотор пали веднага, скоростният лост се движи като джойстик от времената, когато не сме знаели какво означава това. След това погледът ми попада върху овалното огледало за обратно виждане и върху бутона на средната конзола, с който се повдигат потъващите фарове – точно те правят първия модел толкова търсен дори и днес.
MX-5 от първата серия, позната сред почитателите си и като NA, е с тегло 940 килограма и прави впечатление на значително по-лека от актуалното четвърто поколение: ND, който трябва да запази духа (и теглото) на оригинала, тежи 80 килограма повече и е значително по-устойчив на усукване. При движение по междуградските пътища се изненадваме колко много се е променил автомобилът през годините. Старата MX-5 трепти много по-осезаемо с рамката на предното стъкло и вратите, освен това вътре течението е много по-силно. Между човека и асфалта лежи не съвършенството, а сякаш само лист тънка хартия. Значи такива са били нашите роудстър изживявания от лятото на 1990 година. Без въздушна възглавница, без ESP. И това те превръща в мъж. С тесните си гуми (185 мм) Mazda се клатушка доста повече и е много по-индиректна от тази от моите спомени. Навремето MX-5 беше хит, днес е развлекателна. Въпреки това взема завоите добре и изпраща същите сигнали към мозъка и чувствата: карането на автомобил може да е толкова лесно. Подавате газ, завивате, спирате, свеж въздух, това е. Всичко нагоре е лукс.
Прах и няколко сухи листа под предния капак, ангренажният ремък е сменен. Няколкото петна от маслено „изпотяване“ не са проблем
„Управлява се като карт – казва Бернд Амелонг, – в Зауерланд винаги сме изпитвали удоволствие да не изоставаме от мотоциклетите.“ И той знае за какво говори, защото в гаража своето съживяване чака едно старо Suzuki GSX-R. Пробното шофиране отдавна се превърна в носталгично пътешествие. Навремето роудстърът струваше 35 500 германски марки, днес Бернд Амелонг иска 3999 евро за своята MX-5. И ако химията между продавач и купувач се получи, той е склонен да намали цената с една-две стотачки. На мен ми е рано за роудстър, той само ще стои в гаража. Въпреки това изпитах голямо удоволствие от това честно предложение на мъж към мъж.
Извод
Редакторът
Йоахим Щаат
Първата MX-5 постепенно получава признанието, което заслужава: като първичния взрив на модерните роудстъри и като премиера на едно успешно до днес моделно семейство. Неговата проста концепция показва колко малко е достатъчно за щастието на четири колела.
„Автомобилът няма климатична инсталация. Когато стояхме в задръстване, отваряхме чадър.“
