Mazda 5 след 100 000 км: надеждна като часовник


29
май
2018

Материалът е публикуван в AUTO BILD през 2008 г. 

В репортажа за продължителния тест на Mazda 626 отбелязахме, че най-силната страна на този автомобил е неговата „забележителна незабележимост“. Имахме предвид не само скромната външност, но и безпроблемния маратон от 100 000 км. При Mazda 5 се очертава същата картина. При началото на продължителния тест светът изглеждаше по различен начин. Седемместният ван (петместната версия Comfort бива поръчвана едва от 1 % от купувачите) много се хареса на клиентите, но при лосовия тест се представи ужасяващо. Въпреки ESP (наричан DSC при  Mazda) автомобилът реагираше много грубо при рязко отнемане на газта в завои и заставаше напряко на пътя. Електрониката се намесваше твърде късно. Вносителите реагираха бързо. Още през октомври същата година всички 18 000 продадени Mazda 5 безплатно бяха оборудвани с нов управляващ блок. Също както и нашият тестов автомобил.

Управлението на навигационната система е удачно разположено до лоста за превключване на скоростите – поне за водача. Материалът обаче не е много устойчив, към края на продължителния тест целият блок се клатеше в своето легло. И още нещо – при задаване на координати чувствителният джойстик често се плъзга в неправилната посока.

Започна едно хармонично съвместно съжителство, и тази Mazda 5 с ниво на оборудване GT бързо се пpeвърна в любимец на всички пътуващи. Формално никой нямаше сериозни забележки към този ван. Клиновидната форма е аеродинамична, надигащата се линия на тонираните страничните стъкла ще изглежда модерна и утре. Типичният за автомобилите от този тип лош обзор назад се компенсира от камерата за задно виждане.

Много похвали заслужиха и страничните плъзгащи се врати, каквито не предлага нито един от конкурентите в този клас. Те изключително много облекчават качването и слизането от автомобила на тесните места по паркингите. Даже и след две години вратите функционираха напълно безпроблемно. Следва да се отбележи обаче, че процепът между вратата и седалката е твърде голям, на пътниците им липсва подлакътник.

Приятни, подходящи на дълги разстояния седалки, за съжаление седалката на пътника до водача не се регулира по височина.

За сметка на това седалките се регулират във всички посоки. Непопулярното средно място може напълно да се сгъне, а двете столчета от третия ред са и си остават аварийно решение за къси разстояния. Когато те се използват, обемът на багажника намалява до смехотворни размери. Напълно достатъчен обаче е дизеловият двигател на Mazda 5. Неговите 143 к.с. дават увереност при всякакви ситуации на пътя, а внушителният въртящ момент от 360 Нм при 2000 об./мин позволява шофиране с рядко превключване на предавките. Това винаги беше оценявано от водачите на Mazda 5, защото съединителят „захапва“ много рязко , което изисква период на свикване, освен това превключването на шестстепенната предавателна кутия не е много точно. Особено шеста и задна предавка изискват много прецизно водене на лоста.

Динамиката на автомобила се понрави на всичките тестови пилоти – въпреки честото шофиране с висока скорост (220 км/ч според километража, разход според бордния компютър 12,5 л/ 100 км) средният разход на гориво по време на целия тест беше около 8 л/100 км, а разход на масло почти не бе отчетен.

Да отбележим и един куриоз – на щеката за измерване на нивото на маслото над отметката F (Full) за максимално високо ниво има и една по-висока, отбелязана с Х. Упътването за употреба на автомобила ни предупреждава, че „ако нивото на маслото се намира близо до отметката Х, маслото трябва да бъде сменено“. Решението на загадката се нарича филтър за твърди частици. Когато се налага той да бъде „обгорен“, се впръсква допълнително количество гориво. При постоянни пътувания на много къси разстояния това може да доведе до разреждане на маслото с нафта, което обаче според сведенията, дадени ни от Mazda, се случвало изключително рядко.

Дъгите на покрива са серийни дори в базовото ниво на оборудване.

Като доминиращи оплаквания в целия борден дневник се отбелязват три критики към автомобила – педалът за газта и спирачката са разположени твърде близко един до друг и водачите с по-големи номера на обувките изпитват затруднения. Кормилното управление не е достатъчно прецизно. А пътниците на задната седалка се жалват, че особено през горещите летни дни им липсват дюзи за хладния въздух от вентилацията. Това е накратко.

Седемместната Mazda 5 винаги беше предпочитан автомобил за дългите служебни пътувания. Бъдете внимателни обаче при лоши пътища, защото клиренсът е доста малък за по-неравните второстепенни пътища.

Имаме критики и към много ниската настройка на ксеноновите фарове, липсата на големи джобове за пътни карти и мокетите в багажника и интериора, които са изключително трудни за почистване. Като стана дума за тези неща – материалите на облицовките в интериора изглеждат евтини, а някои от тях и не са особено устойчиви на издраскване.

Лех в Арлберг – през зимата автомобилите се цапат бързо. За щастие формата на Mazda 5 е подходяща за измиване в автоматични автомивки.

Но нима това притеснява собственика, който се нуждае от един гъвкав автомобил за работата и за семейството си? Той ще се радва на доброто оползотворяване на пространството и приличния комфорт на возене, ще оцени детайлите като капачката на резервоара, която не може да бъде „обръсната “ по невнимание от плъзгащата се врата, защото специалната блокировка ще я спре.

В столицата на прочутия чешки бирен град Будвар.

Да споменем и един малък спор в бордния дневник малко преди приключването на продължителния тест. Според някои колеги след почти 100 000 км автомобилът вече правел впечатление на износен, но според повечето се движел добре, както винаги.

 

До 100 000 км всичко беше наред…

… обаче, скъпи производители на Mazda, този резултат показва само половината истина. За съжаление е вярно също така, че господата с червените моливи от финансовия отдел здраво са повлияли на качеството на Mazda 5 от първото поколение – това си пролича при финалното основно изследване на автомобила. Открихме например топлозащитни ламарини по дъното на автомобила, които до голяма степен се бяха откъснали от закрепванията си. Въпрос само на време бе те съвсем да се отделят от каросерията. В силно замърсеното моторно отделение открихме доста корозия по всевъзможни тръбопроводи и детайли. Ръждата е нападнала даже здраво свързаните (и оттам добре защитени) крепежни точки на предната престилка. Антикорозионната защита, нанесена по праговете и в долната част на вратите по цялата дължина на автомобила, прави впечатление сякаш е полагана при набързо извършван ремонт на автомобила. Това не е приятна гледка. Също като замърсения акумулатор с  „разцъфнали“ стойки. При един автомобил, който на всеки 20 000 км влиза в сервиз за обслужване, на тези чувствителни точки следваше да бъде обърнато повече внимание. Но нека бъдем честни. Да не забравяме най-важното – Mazda 5 измина цялата дистанция на продължителния тест без значителни проблеми. А и защитата от корозия, поне по невидимите части на каросерията, е напълно достатъчна. Окачването, полуоските и кормилното управление са в добро състояние. Скоростната кутия и съединителят понесоха всички изпитания без повреди. А към края на теста двигателят се оказа в най-добро здраве. На изпитателния стенд той показа мощност 151 к.с. – осем конски сили повече от обявените от производителя. Този дизелов двигател почти не познава явлението разход на масло (долели сме само 0,8 литра за 100 000 км). Даже напротив. Това е първият продължителен тест на AUTO BILD, след края на който ни остава цял кашон моторно масло. За автомобилите с филтър за твърди частици Mazda предписва специално масло с ниско съдържание на пепел. За всеки случай заедно с автомобила ни бяха доставени 30 литра от скъпото (26.70 лв. литъра) масло. Добра идея, Mazda, но в случая с най-чиста съвест можехте да си спестите това.

Това ни прави впечатление

Акумулаторът и стойката му в никакъв случай не трябва да изглеждат така при един автомобил на по-малко от две години, при това поддържан най-старателно във фирмените сервизи. В случая сервизите на Mazda трябва да си вземат поука.

По време на продължителния тест филтърът за твърди частици не причини никакви неприятности. Предвид честото пътуване на дълги разстояния автоматичното регенериране ставаше незабележимо и безпроблемно. При чести пътувания на къси разстояния обаче може да има известни проблеми.

В случая монтажникът на поточната линия на Mazda явно за момент се е разсеял. При демонтажа на дясната плъзгаща се врата, при търсенето на един „полтъргайст“ намерихме една „излишна“ гайка, която
не е имала никаква функция. Всичко това обаче не се отрази на правилното функциониране на вратата.

Толкова корозирали като тези тръбопроводи изглеждат и множество агрегати и детайли в моторния отсек. Очевидно тук японците са спестявали. Необходимо е спешно nочистване и допълнително консервиране на тези детайли.

По блока на двигателя намерихме лек налеп от масло и прах. Причината е този леко „потящ се“ семеринг. Според Mazda това е напълно непознат феномен.

Контактните повърхности на надлъжните греди със закрепването на предната престилка са силно нападнати от повърхностна ръжда. Това също е резултат от икономии на неподходящото място при производството на Mazda 5.

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >