2024
През 1965 г. главният изпълнителен директор на Matra Жан-Люк Лагардер решава да разработи наследник на спортното купе Matra Djet, който да е по-привлекателен не само за любителите на високите скорости, но и за ценителите на естетичния външен вид. Резултатът е Matra M530 – първият спортен автомобил, за който може да се каже, че е изцяло разработен от Matra, тъй като неговият предшественик Djet е проектиран от автомобилната фирма René Bonnet. Колата е кръстена на ракетата R.530 въздух-въздух със среден обсег на действие, произвеждана по същото време от Matra, и е проектирана от бившия дизайнер на Simca Филип Гедон. Моделът M530, също както и Djet, е изграден върху стоманена рамка с полиестерна каросерия и централно разположен двигател. За да има място за четири седалки (2+2 места), двигател и багажник с разумен полезен обем, са разгледани няколко опции.В крайна сметка е взето решение да се използва 1,7-литров двигател от Ford Taunus V4 с „висока компресия“ и скоростна кутия от Taunus 15M TS – комбинация, която е достатъчно компактна, за да се побере между задните седалки и багажника. Сред останалите забележителни характеристики на M530 са неговият тарга покрив, „изскачащите“ фарове и авангардния дизайн.
Първият завършен екземпляр на M530 (обозначен с Matra Sports M530) е показан през публика на 7 март 1967 г. на автомобилното изложение в Женева. Двигателят е с мощност 70 к.с., а максимална скорост достига 175 км/ч. Серийното производство започва месец по-късно, и включва няколко модификации, като хромирана броня, лека преработка на арматурното табло, с която се осигурява малко повече място за коленете, и препозициониране на ключа за стартера, за по-лесен достъп.
През първите две години шасито се прави от фирмата Carrier, а окончателният монтаж се извършва от френския производител на каросерии Brissonneau et Lotz. Достъпът до двигателния отсек на ранните версии става, чрез премахване на задното стъкло.
През 1969 г. са направени някои по-значими промени. Мощността е увеличена до 75 к.с. с използването на нов карбуратор, сключена е и сделка с Chrysler Europe за продажба, чрез дилърската мрежа на Simca и съвместно разработване на наследника на M530. Самото производство вече се извършва изцяло във фабриката на Matra, а моделите са преименувани на M530 A.
Според британското списание Autocar, което тества Matra M530 A през март 1969 г., максималната скорост на автомобила е 153 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч става за 15,6 секунди. Отчетене и среден разход на гориво от 10,5 л на 100 км, което поставя Matraдоста под нивото на Lotus Elan +2, въпреки сходната им цена.
Изпитателите все пак адмирират усъвършенстванията на Matra, подобреното управление, здравината на конструкцията и покритието, като същевременно отбелязват, че нейното представяне „не е изключително“.
През 1970 г. в Женева е представена Matra Sports M530 LX, която външно се отличава от M530 A с лек фейслифт, направен от Michelotti. Най-забележителните промени са в предната броня и във вида и конструкцията на задният капак, който вече е направен от стъкло и се отваря, като при хечбек.Икономичната версия на M530, наречена Matra Sports M530 SX, е лансирана през октомври 1971 г. на цена под психологическата бариера от 20 000 франка. Подвижният покрив става твърд,а скритите под капаци фарове са заменени от четири фиксирани фара. Единствените налични цветове са жълто и бяло, а хромираните брони стават черни.
Производството на M530 е спряно през 1973 г., след като са направени общо 9609 автомобила.
