2017
Хмм… Maserati. Име, което ни кара да мечтаем. Мелодията на името му звучи като саундтрака на филма „Сладък живот“, нещо като сериен лавров венец на моторния спорт. През 80-те години тризъбецът украсяваше и по-обикновени модели, чийто битурбо V6 агрегат ги придвижваше до близкия магазин. Тази ера обаче остана в миналото, откакто Fiat пое марката през 1997 г. я даде на традиционния противник Ferrari. Оттогава Maserati е насочил своя тризъбец нагоре.
Огромни размери: четири седалки, почти 5 метра дължина – Maserati е внушителен автомобил, който ще се хареса на американските клиенти. Куца му само обзорът
Кулминацията: GranCabrio. Аз съм завладян от от атмосферата на GranCabrio. Дървен материал Carbalho, както гордо рекламира Maserati, и луксозна кожа от Poltrona Frau. Прекрасни са и расовата „обвивка“ на Pininfarina и екзотичният звук на 8-цилиндровия двигател – GranCabrio е автомобил мечта.
Жалко, че поради липса на финансови средства поне за мен тази мечта е неосъществима. Ще мога обаче да си позволя един красив, употребяван кабриолет. Въпросът е каква част от насладата на GranCabrio ще получа за сумата от една тридесета от цената на „италианеца“? Или формулирано съвсем простичко: какъв кабриолет му трябва на човек?
Като втори участник в невъзможния дуел избирам Mazda MX-5. Година на производство 1996, цена – точно 5000 евро. Причината да избера модела: така ще се съревновавам със собственичката на модела – любимата ми колежка Пеги. Мнението на Пеги е важно за мен. Най-вече дали изглеждам добре зад волана на GranCabrio.
Първият й коментар е за задните светлини на Maserati: приличат на тези на Ford Mondeo, обърнати наопаки. Следва и деловата критика: рамката на предното стъкло, типично за модерните кабриолети, била изтеглена твърде назад, за да предлага достатъчно усещане за открито шофиране. Пеги е права: при идеална позиция на седене плешивото ми чело е непосредствено зад сенника на Maserati. В MX-5 разполагам с 4 пъти повече пространство.
Различни погледи, различни епохи: прибиращи се фарове, които вече не се срещат, при Mazda и тънки процепи при Maserati
Отстрани йънгтаймерът също има много повече простор: лакътят ми спокойно е облегнат над затворения прозорец, а в Maserati това упражнение е невъзможно заради високата странична линия на автомобила.
За минувачите обаче това е шанс да ме видят зад волана на Maserati. Зад високите стени на модела изглежда като хамстер в купа за салата. Поне така смята колежката Пеги. Перспектива, която едва ли разкрива моята шоколадова страна… Няма спор: Mazda е по-открита. При това „се съблича“ значително по-бързо. Тук няма електромотори, на които да са им необходими 18 секунди. Освобождавате ръчката и останалото го върши насрещният вятър.
Естествено, Maserati се движи уверено в лентата за изпреварване – във всяка една дисциплина. Неговият V8 двигател, наследство от Ferrari, се впуска напред така, сякаш е на пистата „Монца“. Именно това е част от въодушевлението на чистокръвния и класически „италианец“. Въпреки това Mazda се представя в сравнението значително по-добре, отколкото предполага ниската и стойност. Или колкото се очаква от пет пъти по-слабата и моторизация – нейните 90 к.с. трябва да се справят с придвижването на половината от теглото на Maserati.
Извод: на човек му е достатъчен и кабриолет като добрата стара Mazda МХ-5. С което основният въпрос получава категоричен отговор. Няма да е честно, ако не признаем на достойния опонент, че никой друг кабриолет не предлага повече Maserati от GranCabrio. Това трябва да се приема не само буквално, но и философски.
Класически добродетели: четири метра дължина, ниска задница MX-5 няма нужда нито от професионалисти по паркиране, нито от камера за заден ход
