2021
АКО ДРЕХИТЕ ПРАВЯТ ХОРАТА, то двигателите правят автомобилите – това важи и за Ghibli. Седанът е на практика нормалният модел на Maserati. Толкова нормален, че италианците дори монтираха двигател със самовъзпламеняване. И въпреки това Ghibli винаги си остава екзотичен, като специално в Германия продажбите му не бяха кой знае колко високи.
Да караш Ghibli означава да си различен от останалите. А от края на 2020 г. е дори още по-ексклузивно, тъй като за първи път моделът с четири врати се предлага с V8 мотор. 3,8-литровият битурбо агрегат с гени на Ferrari не познава никакви граници: 580 к.с. и 730 нютонметра разполагат с пълна свобода за действие. Естественият ограничител (въздушното съпротивление и съпротивлението при търкаляне) настъпва при 326 км/ч – самата представа за това може да спре дъха ви.
Затова пък влюбените в детайлите натури ще се въодушевят още с влизането във вътрешното пространство. Плътна, ухаеща кожена тапицерия с червени декоративни шевове среща в Trofeo много алуминий и карбон. Над тапицериите на вратите всичко е покрито с алкантара. Аналогови уреди пред водача, брилянтен дисплей в средата, който владее Apple CarPlay. За качеството на изработка не даваме пълен брой точки, но с изключение на дреболии като например щедри фуги нямаме сериозна критика. Системата за гласови команди веднага реализира желанието ни да отидем на пистата Contidrom – Maserati, къде са слабостите ти?
При пълно натоварване, въпреки изключителната тяга се учудваме на сравнително сдържания звук. Конкуренти като BMW M5 действат значително по-плашещо на своите пасажери. Повече спокойствие нямаше да се отрази зле на окачването, което комуникира доста с неравностите и пропуските в асфалтовата настилка. Твърдостта обаче е приемлива. За превключване на предавките се грижи реномираната 8-степенна автоматична трансмисия на ZF, на която в Maserati обаче й липсва фина настройка. Например при потегляне, където газта трябва да бъде дозирана по-прецизно, за да не забуксува Ghibli със задните си колела. Затова пък от време на време има придърпване при автоматичното превключване на по-ниска предавка.
На отсечката за тестване на управляемостта си проличава, защо конкурентите оборудват големите седани от този калибър все по-често с двойно задвижване. Вихрената мощ не се отразява добре на задната ос най-вече в остри завои и задницата екстремно бързо поднася. А след като веднъж започнете да се движите напречно, трудно ще овладеете автомобила – с педала на газта няма да можете добре да контролирате ъгъла на дрифта. В случая услужливата настройка на ESP системата щеше да е много добро решение. В момента регулирането е доста строго и предотвратява бързите обиколки още в зародиш. На правите отсечки V8 моторът катапултира брутално тежащия 2,1 тона автомобил, но това, че на изхода на завоя на Ghibli му липсва достатъчно сцепление, си проличава по измерената от нас на отсечката максимална скорост от 211 км/ч.
На същото място AMG GLC 63 S постигна въпреки по-лошите времена за спринт с 4 км/ч повече. Затова Ghibli взема дългите завои неутрално до леко недозавиващо – тоест с възможност за добро контролиране. Накрая хронометърът показва 1:34,86 – бързо, но не и превъзходно. Елегантният V8 двигател на Ghibli обаче е чудесен – макар че спокойно можеше да му стигне и по-малка мощност.
ИЗВОД
Ghibli Trofeo комбинира по уникален начин мощ и елегантност. С по-фина настройка на окачването седанът би се движил още по-елегантно и най-вече по-бързо.
