2023
Усещам как сърцето ми бие в пустинята – толкова е тихо тук. Отнякъде идва шум. До мен е паркиран Lucid Air Grand Touring, а охлаждането му работи толкова силно, че се усеща като голяма прахосмукачка. Автомобилът се бори с жегата. Точно както и аз. Жегата се усеща навсякъде. 115 градуса по Фаренхайт, пише в автомобила, преди малко бяха 118. Това са 47,8 градуса по Целзий. Вдишвам жегата и я изкарвам веднага чрез потене, тук, в пустинята Хот Спрингс, на два часа път по магистралата източно от Лос Анджелис.
Стигнах дотук с Lucid Air, луксозната електрическа лимузина, чийто пробег е 840 километра. Моделът ще се появи на германския пазар през есента. Шефът на фирмата Питър Роулинсън каза, че от Mercedes са направили студията с пробег от 1000 километра EQXX само заради Lucid. Но тези стойности се достигат само при перфектни условия. Сега аз обаче смятам да направя екстремен тест: да карам през пустинята, вътре сме трима души плюс багаж; климатикът е включен на максимум, тъй като иначе със стъкления си покрив автомобилът се превръща в пещ. Освен това смятам да се движа по магистралата малко по-бързо от разрешеното, все пак този Lucid разполага с 800 к.с. Колко далеч ще стигне в този случай електрическият седан?
Този път няма да става дума за супербързо ускорение, нито за супербързо зареждане благодарение на Wunderbox (така се казва зарядното устройство на борда на Lucid), а само за комфорта и предлаганото място. Сега става дума за коза на Lucid – ефективността на неговото задвижване. Става дума за това, без зареждане да стигна колкото може по-далеч в пустинята – и след това да изляза, връщайки се.
БЕВЪРЛИ ХИЛС – ТУЕНТИНАЙН ПАЛМС
Вземам Lucid от Бевърли Хилс. За съжаление не е зареден на 100 процента. За последните 9 процента биха му били необходими 2,5 часа отзад в сервиза. Чакам, накрая потеглям с 97 процента заредена батерия. Пробег според бордовия компютър: 442 мили, или 711 километра. Така че първо ще се забавлявам. На магистрала „Ейнджълс Крест“, път със серпентини близо до Лос Анджелис, наистина се забавлявам, но в режим Smooth – най-ефективния от трите налични. При Swift или Sprint веднага щеше да се появи и магистралната полиция. След това се връщам вкъщи, натоварвам жената, сина и багажа. Почти 200 килограма допълнително на борда.
Потеглям в посока пустинята. Настроил съм пълна рекуперация и постоянно гледам индикацията за пробега. 120 км/ч по магистралата, движа се по инерция, където мога – индикацията за пробега почти не се променя. Дори напротив: при всяко потегляне пробегът даже леко се покачваше. За съжаление до населеното място в пустинята Туентинайн Палмс имаше постоянно изкачване. Стъмва се и ние се настаняваме в евтин мотел. Време е за баланс: изминали сме 369 километра, разполагаме с 32 процента батерия, остатъчен пробег от 226 километра. Навън е почти хладно, под 30 градуса. Електромобилът и семейството си почиват. Аз пък съм радостен, че имаме стая най-отзад, с гараж до нея. Така мога да наблюдавам Lucid постоянно – автомобилът вероятно е по-скъп от целия мотел.
ТУЕНТИНАЙН ПАЛМС – ДЖОШУА ТРИЙ
На следващата сутрин закусваме в единственото кафене в населеното място. Един тип ме заговаря, казва: „Готина кола.“ Аз отговарям: „Напълно електрическа.“ Той се ококорва и не казва нищо повече. Насочваме се към националния парк Джошуа Трий. Камъни, пясък, кактуси – и дървета юка. Малко преди влизане в парка насред пустинята действително има зарядни станции. Но това са суперчарджъри на Tesla, а те все още не функционират за моя Lucid.
Аз обаче не искам да зареждам, а да изминавам мили. Външната температура все още е сравнително поносима – 35 градуса. Леко извитият дигитален кокпит се е нагрял като котлон. Изненадващо е, че въпреки това всичко функционира. Става ми ясно защо автомобилните производители инвестират толкова време и пари в тестове за устойчивост на горещини в Аризона (или пък в екстремни тестове за студ в Лапландия). Климатичната инсталация работи на високи обороти, слънцето пече яко през стъкления покрив. Природата е дива и красива, но погледът ми постоянно е насочен към индикацията за пробега и разхода. Разходът е посочен в мили на киловатчас, а тъй като тук се изкачваме от доста километри, стойността пада от 3,4 на 3,1. Съответно и разходът се покачва от 18,4 кВтч/100 км на 20,2. Всъщност искахме да се отбием до едно място с хубава гледка в парка, но се отказахме.
ДЖОШУА ТРИЙ – ПАЛМ СПРИНГС
С 22 процента, или 144 километра остатъчен пробег се насочваме към благородния град в пустинята Палм Спрингс. Да се спускаш надолу е супер, тъй като сега Lucid Air регенерира енергията от спирачното усилие обратно като ток и батерията се радва. Air се движи с до 90 км/ч по междуградския път, тук не вдигаме повече. В пустинята хората разполагат с повече време в сравнение с тези в града. Когато пробегът пада под 50 мили (80 километра), автомобилът ме предупреждава. Ние сме обаче на само 20 мили от Палм Спрингс.
Въпреки това е хубаво да имаме резерв, тъй като не се знае какво ще е положението с 350-киловатовата зарядна станция в града. Така, след изминати 334 мили през пустинята, най-после стигаме до целта: паркинг зад филиал на Bank of America. 350-киловатовата зарядна станция действително е дефектна, но до нея има още четири 150-киловатови зарядни станции. Тъй като Lucid владее стандарта „Plug & Charge“, не трябва да се регистрирам, а просто пъхам кабела. Накрая в батерията бяха останали само 10 процента заряд. Остатъчен пробег: 54 километра. Разход: 17,4 кВтч/100 км. С оглед на обстоятелствата (тегло, горещо време, мощност на електромотора) е невероятно добра стойност.
В началото Lucid зарежда със 174 кВт, което е странно за 150-киловатова зарядна станция. Чувам как токът влиза в автомобила, на всеки 24 секунди зарядът на батерията се увеличава с един процент. Токът, необходим за 125-те мили обратно до Лос Анджелис, е зареден за 11,30 минути. При цена от 0,43 долара на киловатчас моето пътуване през пустинята ми излезе 40 долара.
Продължете на следващата страница
