2018
Техническите данни са изключително скромни: два цилиндъра, 293 куб. см, 10 к. с. С подобни машинки хората днес си косят моравата. Преди 55 години обаче нещата бяха доста по-различни. Федералната Република беше едва на 1 година, икономическото чудо – някъде на хоризонта. Пет години след края на войната автомобилите бяха скъпи и дефицитни : една VW „костенурка“ с 25 к.с. струваше 4800 марки, което беше повече от средния годишен доход. Хората с „нормални“ доходи, които все пак не желаеха да ходят пеша, имаха алтернатива – мотоциклета … Или Lloyd.
Ниско долу в моторния отсек е разположен двигателят, виждат се лулите на свещите.
Предприемачът от Бремен Карл ФридрихВилхелм Боргвард , който още през 30-те години пожъна успех с практичния Blitz и с елегантната лимузина Hansa, пръв съзира новата пазарна ниша. През 1948 г. той основава „Lloyd Maschinenfabrik“ и обмисля концепцията на малък автомобил, с цена максимум 3000 марки. След много калкулации накрая цената достига 3334 марки , но въпреки това е далеч по-ниска от конкуренцията. За тази сума получавате двутактов, двуцилиндров двигател със само 10 к. с ., но за сметка на това – твърд покрив над главата.
Серийният номер казва: „Lloyd-ът на Мор е от серията 300 и е с пореден номер 15476“.
Каросерията от шперплат е покрита с изкуствена кожа
Е, твърд е силно казало – каросерията на Lloyd 300 е от шперплат, покри с изкуствена кожа. Това покритие е виновно и за прякора на колата, тъй като малките повреди не се отстранявали чрез запълване с кит, а със специални лепенки подобни на левкопласт. Така се ражда и „левкопластовият бомбардировач“.
Защо на толкова малък двигател е предоставено толкова много място, остава загадка.
Като „бомбардировач“ не бива да се свързва с мощността или с теглото на автомобила, а с допустимия полезен товар. Разрешителното за движение по пътищата на този модел от 30 юни 1950 г. позволява автомобилът със собствено тегло 475 кг да носи до 325 кг полезен товар. За семейно пътуване този полезен товар е чудесен, но при опит да се прекосят Алпите се оказва направо абсурден. Даже и не много стръмните изкачвания са възможни само на втора предавка.
Интересна смесица от дърво и ламарина.
По нанадолнището Lloyd се движи доста по-бързо, понякога даже прекалено бързо – елементарно окачване с листови pecoри, спирачките се задействат с жила. Това е сериозно изпитание за водачите на Lloyd, ката често уменията им са недостатъчни и се стига до инциденти. И тогава последствията са наистина неприятни, защото дървената каросерия не предлага никаква защита и пасивна безопасност. Не закъснява и зловещата рима: „Ако не се страхуваш от смъртта, карай Lloyd!“
Майсторът и неговият любимец – единствено ауспухът и броните от неръждаема стомана не отговарят на оригинала
С Lloyd-комби из нощните улици на Хамбург
Карл-Август Мор от холщайнското село Щрувехютен е от смелите. През 1953 г. той взима книжка и трупа шофьорски опит, управлявайки Llоуd-комби на свой приятел. Двамата се впускат из нощния живот на Хамбург. „На връщане към къщи винаги аз карах колата, по обясними причини“, припомня си Мор с усмивка. Скоро след това животът ги разделя. Мор става моряк, неговият приятел се заплесва по други автомобили, а Lloyd-ът е „паркиран“ в една плевня, чийто покрив, както се оказва през 1980 г. , е бил в доста лошо състояние.
Предната част на колата е изцяло изгнила, автомобилът е в окаяно състояние. Мор, който вече работел като техник, прибира жалките останки в своя гараж и имал ясна представа с какво ще запълва свободното време след пенсионирането си. Става член на фенклуб на Lloyd, където създава важни контакти и започва да събира резервни части. Същинската работа по възстановяването на колата започва преди година. Ламарините по пода са заварени, предницата на колата е разглобена, изгнилите дървени детайли са предадени на дърводелец, който да ги направи отново. Само след две седмици обаче дърводелецът се отказва, тъй като задачата е прекалено сложна. „Нищо друго не ми оставаше, освен сам да се заема с дърводелската работа“, припомня Мор. И наистина се заема. Ангажира друг дърводелец, който да му произведе заготовките от напоено с лепило буково дърво. След това изрязва и напасва частите в своя гараж.
През 1950 г. почти не са се замисляли за сигурността – резервоарът е под предния калник. Малките седалки сигурно са били много неудобни
Неоценима помощ оказва и синът му, който е автомеханик, както и един тапицер, които претапицира предните и задните седалки с изкуствена кожа. Мор сам изработва ауспух от неръждаема стомана, а двигателят е в добро състояние след направен основен ремонт.
Навремето нов двигател е струвал 98 марки
И добре прави, защото цените на резервните части от 1950 г. отдавна вече не са актуални . Нов двутактов двигател с струвал 98 марки, за смяната му в сервиза са искали внушителната за времето си сума от 7,50 марки. Четенето на упътването на Lloyd предизвиква неволни усмивки – така например в него се прави доста странен комплимент на наистина много прегледното приборно табло: „Няма нужда да взимате уроци по пиано, преди да се заемете с настройките.“ Бихме били благодарни, ако можехме да кажем същото и за модерните автомобили. Липсата на уред, показващ нивото на бензина в резервоара, също не е проблем за водача на Lloyd: „Ако искате да узнаете колко точно бензин има в резервоара, измерете нивото му с дървена пръчица.“ Карл-Август Мор внимателно е прочел и закачливите съвети за грижите за каросерията: „При миенето на автомобила постъпвайте като добра домакиня – първо разкиснете и тогава изплакнете.“ И още нещо, наистина важно: „Не лъскайте изкуствената кожа на каросерията с паркетин.“
Приборното табло е прегледно.
Ентусиазираният пенсионер още не е стигнал дотам. Все още търси производител, който да достави подходяща изкуствена кожа за обличането на предната част на колата. Важно е материята да пасва на изкуствената кожа от задната част на автомобила. Засега търсенето продължава. Досега Мор е посещавал срещите на клуба със своя Opel.
По ъглите на покрива предстои още много работа
