2024
Ексцентричният дизайнер Луиджи Колани е един от основоположниците на т.нар. „биодинамична художествена школа“. Нейната стилистична визия се характеризира с плавни и заоблени органични форми, за които той смята, че превъзхождат традиционния дизайн не само в естетично, но и в ергономично отношение. През дългата си кариера, която започва през 50-те години на миналия век, и продължава до смъртта му през 2019 г., германският творец прилага този похват към всичко, до което се докосне, но неговата истинска стихия са автомобилите. Той създава десетки концепции, включително и за фирми като Fiat, Alfa Romeo, Lancia, Volkswagen и BMW, но без съмнение най-забележителният му проект е концептуалният Lamborghini Miura Le Mans от 1970 г. Оригиналът на Miura от 1966 г., проектиран от Bertone, е смятан за първия суперавтомобил в света заради своя 3,9-литров, централно разположен двигател V12, максимална скорост от 260 км/ч и ускорение от 0 до 100 км/ч, отнемащо 6,3 секунди.
Днес той е признат за едно от най-добрите произведения на автомобилното изкуство и все още продължава да печели награди за своята непреходна естетика. Когато обаче Луиджи Колани го вижда за първи, той казва: „Мога да го направя по-добре, трябва само да го „биодинамизирам“. Подобна „дързост“ може да се сравни с манталитета на претенциозен клиент, който резервира маса в най-скъпия ресторант, но си носи кетчуп от вкъщи, за да „подобри“ вкуса на ястието. Точно това прави и Колани. Купува една Miura, разрязва я наполовина и изхвърля цялата предна част на боклука. Единственото, което запазва, е част от задницата със страхотния 3,9-литров двигател, окачването и шестстепенната скоростна кутия. Изцяло новата предна част, която е изработена от фибростъкло, прилича на нещо като планер.
При поглед отстрани тя е с формата на антикрило, което позволява на въздушния поток да преминава безпрепятствено през средата на автомобила, в което се състои цялата уникалност на тази идея. Ако това несъответствие между задница на Miura и биодинамична капсула с огромен стъклен похлупак все още не изглежда толкова необичайно, нещата стават наистина странни, когато шофьорът и пътникът трябва да легнат почти хоризонтално в кокпита, а единственият начин, по който могат да управляват колата, е само с джойстик. Предните колела обаче са закрепени на статични оси и не могат да завиват, което от своя страна повдига въпроса защо изобщо е нужен джойстик? Това е така, защото завиването става, чрез сложно хидравлично устройство, което свързва предната и задната част на каросерията, и дава възможност за нейното „пречупване“ по средата.
Не е изненадващо, че Lamborghini Miura Le Mans Concept никога не успява да стигне до 24-те часа на Льо Ман. Въпреки това, той е напълно функционален и е показван редовно на различни автомобилни изложения между 1970 до 1974 г. През последната си година като експонат, ярко оранжевият концепт е пребоядисан в синьо и украсен със стикери Veedol, след което изчезва някъде в Съединените щати. Той се появява отново едва през 2010 г., когато е продаден за 75 000 долара в Ибей, въпреки че е с повредено предно окачване, без двигател и с олющена боя. Задните колела обаче все още са непокътнати, което е малък бонус за новия собственик.
Чрез Lamborghini Miura Le Mans Concept Луиджи Колани, се опитва да направи нещо наистина провокативно и да експериментира с моралните принципи на своята дизайнерска философия. Но за да постигне това, той принася в жертва една от най-красивите и значими коли на всички времена. А това, според единодушното мнение на световната автомобилна общност, е малко прекалено.
