Автомобилът е проектиран от водещия дизайнер на Berton Марчело Гандини, който използва като идейна основа два от концептуалните си автомобили от 1967 г., Lamborghini Marzal и Bertone Pirana. Espada се произвежда заедно с Islero и Miura, и има сходна механична основа с тях, но визуално погледнато може да се определи като по-смела алтернатива на сравнително консервативния и дискретен Islero. Търговското название Espada обозначава името на меча, използван от тореадорите.
За своята десетгодишна производствена кариера автомобилът еволюира в три последователни серии – S1 (1968 – 1970), S2 (1970 – 1972) и S3 (1972 – 1978). При всяка от тях интериорът е преработен, направени са и някои механични подобрения, както и леки промени във външния вид. Произведени са общо 1217 екземпляра, с което Espada се превръща не само в най-дълголетния, но и в най-тиражирания модел на Lamborghini до средата на 80-те години. Първата серия е представена на автосалона в Женева през 1968 г., заедно с Islero. Оборудва се с 3929-кубиков двигател V12 (базиран на този от 400 GT 2+2), с мощност 325 к.с. Дизайнът на арматурното табло е вдъхновен от концептуалния Marzal и включва осмоъгълни корпуси за основните уреди, в комбинация с допълнителен панел за вторичните уреди. Алуминиевите джанти са изработени от Campagnolo и имат декоративни главини със същия дизайн като на Miura. Задните светлини са от първата серия на Fiat 124 Sport Coupé. До януари 1970 година са произведени общо 186 екземпляра.
Втората серия S2 е представена за първи път пред публика на автомобилното изложение в Брюксел през 1970 г., като единствената външна промяна е свързана с премахването на решетката, покриваща вертикалния стъклен панел отзад. Вътрешните промени обаче са доста по-радикални: монтирани са изцяло ново табло, централна конзола и волан. Инструменталният панел е с по-конвенционална правоъгълна форма, с кръгли уреди, а дървената облицовка на таблото се простира по цялата му ширина.
Централният подлакътник също е преработен, а вентилацията за пътниците на задните седалки е подобрена. Мощността е увеличена до 350 к.с. чрез повишаване на степента на сгъстяване до 10,7:1. Спирачките са модернизирани с въвеждането на вентилирани дискове Girling вместо плътните дискове. Както при Серия I, така и тук, са монтирани гуми 205VR15 Pirelli Cinturato CN72, докато наличното до този момент сервоуправление вече не се предлага като опция. От Серия II са направени 575 броя, което я прави най-масово произвеждания вариант.
Серия III или Espada S3, която е пусната на пазара през 1972 г., е с преработено арматурно табло с алуминиева облицовка, в което всички инструменти (включително радиото) са много по-лесно достъпни за водача. Направени са и няколко външни промени. Сред тях са новопроектираните джанти с пет-шипови главини (които са използвани и при някои от късните изпълнения на S2), оборудвани с по-широки гуми Pirelli Cinturato 215/70WR15 CN12. Предната решетка вече е с квадратна, а не шестоъгълна мрежа. Използвани са нови задни светлини от Alfa Romeo 1750 Berlina. Като опция се предлага и люк. Двигателят с мощност 350 к.с. е идентичен с този на S2.
Сервоусилвателят на волана от ZF и климатикът вече са част от стандартното оборудване. Настройката на пружините и амортисьорите е леко променена. През 1974 г. като опция вече е достъпна и 3-степенна автоматична трансмисия Chrysler Torqueflite. Изискванията за нивото на вредните емисиите на американския пазар налагат фабрично монтиране на допълнителна помпа за вторично впръскване на въздух и специална настройка на карбураторите и запалителната система. Според някои специалисти тези по-късни изпълнения със спецификации за САЩ, могат да се класифицират в самостоятелна четвърта серия, но Lamborghini не променя официалното обозначение на модела.
Представеният на снимките екземпляр, произведен през 1968 година, е част от колекцията на Небойша Анджелкович от Белград.
