2021
Горе – Прототипът на Lada Niva St Tropez, показан на автосалона в Париж през октомври 1984 г.
За преработките на „Лада“ на западните пазари в периода преди 1990 г. може да се напише цяла книга. Навсякъде по света – от Германия до Канада и от Франция до Австралия местните дилъри дават всичко от себе си, за да направят максимално атрактивен този сравнително остарял и консервативен продукт на съветския автопром: ударопоглъщащи брони, катализатори и спортно оборудване в Канада, кабрио преработки във Франция и Белгия, както и частичен или цялостен фейслифтинг, пластмасови елементи, люкове, винилови покриви и задължителната графична декорация в почти всички останали страни, част от които дори прибягват и до смяна на двигателите и каросериите.
Благодарение на успешната работа в синхрон, както разбира се и на много ниските цени, още от началото на своята експортна дейност заводът в Толиати успява да се наложи на някои от най-големите западноевропейски пазари, като първоначално, и по-точно в периода между 1977 и 1979 г., колкото и невероятно да звучи, най-много бройки се продават във Великобритания – между 15 и 20 хиляди годишно. В края на 70-те години първото място в класацията е безапелационно превзето от Франция, благодарение на официалния представител на „Лада“ Жак Пош. За разлика от всички останали страни на запад от „желязната завеса“, той решава да популяризира достойнствата на съветската марка в едно от най-опасните и изтощителни световни ралита „Париж – Дакар“. Автомобилите, които Пош подготвя за участие там между 1979 и 1987 г. са само от модела „Нива“, като използваните първоначално стандартни двигатели впоследствие са заменени от спортни мотори с мощност между 240 и 290 к. с. Не след дълго огромният ресурс, вложен в това амбициозно начинание, дава и първите резултати. През 1981 г. е отбелязано най-доброто представяне на „Лада“ в „Париж – Дакар“ – трето място в генералното класиране, което на свой ред оказва много благоприятен ефект и върху продажбите на съветската марка във Франция.
Докато през 1980 г. са продадени 13 069 броя, то през 1983 г. те вече са 24 134, като една не малка част са именно от модела „Нива“. За сравнение може да се посочи, че в най-добрите години от вноса на „Лада“ в България и по-точно между 1977 и 1979 г., у нас се доставят около 30-хиляди броя годишно, сред които обаче липсва „Нива“. След 1981 г. вносът на „Лада“ в България прогресивно намалява, най-напред на 15 000 през 1982 г., след това на 9000 през 1983 г., за да достигне 6800 през 1986 г. Първите 200 броя „Нива“, доставени у нас са пуснати в търговската мрежа на „Мототехника“ едва през 1987 г. По същото време продажбите на ВАЗ на Запад се намират в състояние на непрекъснат възход. През втората половина на 80-те години те се движат в порядъка на 20 хиляди броя годишно във Франция, 25-30 хиляди във Великобритания, 15 хиляди в Белгия и около 15 хиляди в Германия, като след обединението на Източна и Западна Германия през 1991 г. бройката скача на 50 хиляди.
Успехите, постигнати от „Лада“ на „Париж – Дакар“, мотивират фирмата Poch SA да инвестира част от приходите си в нова насока – цялостна стилистична преработка на „Нива“, която да вдъхне още няколко години живот в нейната застаряваща концепция. Така през 1984 г. на автосалона в Париж е представена така наречената Lada Niva St Tropez. Нейното външно оформление е поверено на Патрик Жиро, който печели специално организирания за целта дизайнерски конкурс по инициатива на Жак Пох. Постигната е впечатляваща метаморфоза с добавянето на големи пластмасови панели, изработени от фирмата ABS, които обхващат каросерията от всички страни. Те включват изцяло нова, скосена радиаторна решетка, масивни сводове на калниците, специални брони, странични предпазители и декоративни тасове, като по желание на клиента срещу още няколко десетки франка може да се добави и заден спойлер. St Tropez се предлага в два основни цвята – бял и червен, като опционално част от допълнителните пластмасови елементи, като решетка брони и странични предпазители могат да бъдат боядисани в антрацитно сиво. Интериорът е запазен почти без изменения, с изключение на червено-черната тапицерия на седалките.
В крайна сметка, твърде високата цена от 66 000 френски франка, в комбинация със съмнителните художествени достойнства на екстериора обричат този пазарен експеримент на неуспех.
