Lada 1200: с класовия враг на училище

През 1986 г. в един малък западногермански град близо до границата с Източна Германия: да ходиш на училище в гимназията с автомобила на класовия враг


19
юли
2017

ИМАМ ЧУВСТВОТО, че познавам приятелите си Кристоф, Нилс и Торстен цяла вечност. Възможно е дори да се знаем още от родилното. Наскоро ги попитах какво си спомнят от моята Lada 1200 Kombi – навремето имах такава. Отговорът: „Партита. Бира. Дискотеки. Пушене. Гаджета. Тенис. Дрифтове. Матура. Тайни пътища.“ И разбира се: „Ръжда. Ръжда. Ръжда.“ По онова време бяхме пълнолетни, но не и пораснали. В новогодишната нощ на 1986/1987 г. закрепвахме ракетите и фойерверките в дупките на калниците и ги палехме оттам. Тогава колата бе на десет години и бе моя собственост едва от няколко месеца. Разпадът й се случваше по-бързо, отколкото предполагах… Бях купил автомобила в Любек – от една дама, която беше нещо като анархистка. През онези години в Западна Германия Lada караха хора, които нямаха пари за коли – или пък не харесваха капиталистическата система. Тъй като при обявена цена от 500 германски марки впоследствие успях да смъкна на 450. Първата ми кола! Двигателят работеше, автомобилът бе минал и технически преглед.

Беше 1986 година…
По времето на студената война социалистическият автомобил в Западна Германия бе провокация – най-вече поради факта, че е изглеждал като Lada 1200 Kombi на редактора Матиас Мьоч – ръждясал, изгнил и с дупки по калниците (много добро място за закрепване на новогодишни ракети).

Между другото не знам по какъв начин. По онова време живеех в Ратцебург. Разстоянието от дома ми до училището бе 300 метра. Разбира се, ходех дотам с колата и я паркирах непосредствено пред входа на гимназията – до Audi 100 5S, Talbot Samba Cabrio и VW Golf I, колите на моите съученици. Моята Lada ги превъзхождаше с нещо много важно: съчувствие. Ужасяващото й състояние караше хората да проявяват загриженост. Поне така смятах по онова време. Добавям и факта, че върху неравна пътна настилка при ляв завой се отваряше дясната предна врата, което предизвикваше паника у возещите се до мен. Не всички обаче проявяваха разбиране. У по-възрастните ми съграждани този източноевропейски автомобил предизвикваше чувство на объркване, което направо ме обиждаше. Вероятно се дължеше и на факта, че пробитият ауспух на руската кола бе залепен с лепенка, която трябваше да се сменя след намокряне. Моят ръждив „руснак“ често бе спиран от полицията. Все пак свикнах с общественото презрение – най-вече заради възможността да бъда мобилен благодарение на първия си автомобил.

В стила на времето: голям и тънък волан, четиристепенна скоростна кутия, големи прозорци за перфектен обзор

Освен това бях и по-добре от приятеля ми Йенс, който дори нямаше право да паркира своята развалина Ford Taunus пред красиво поддържаната градина на къщата на родителите си. Еснафската идилия на Ратцебург с неговите езера и красива природа се сблъскваше по странен начин с голямата световна политика. Това се случваше няколко километра по-нататък, където имаше гранична ограда, вишки за наблюдение и приспособления за стрелба по нарушителите. Североизточният бряг на езерото Ратцебург бе територия на ГДР. Когато вятърът запращаше сърфисти или хора с платноходки в тръстиката на отсрещния бряг, те биваха арестувани от граничарите и трябваше да престоят известно време оттатък. За нас бе нормално всички пътища (асфалтови и черни) и пътеки в източна посока да свършват в нищото (граничен стълб с ограда).

Индикатор за температурата с „вода“ на кирилица

Моята руска машина никога не ме остави на пътя. Палеше и при много ниски, минусови температури, окачването й се справяше отлично с големите неравности на пътя, а червените тапицерии на седалките от изкуствена кожа бяха неразрушими. Краят дойде по време на проверка от пътна полиция. Полицаят пъхна дръжката на фенерчето си в дупка на страничния праг на автомобила. Вследствие на това трябваше да дам моята любима Lada за скрап. Запазих си само инструментите.

Край на пътя: бетонен път в близост до някогашната вътрешногерманска граница (между ГДР и ФРГ); навремето тук бе краят на пътя

Lada 1200

Двигател 4 цилиндъра, отпред надлъжно • Работен обем 1189 см3 Мощност • 44 кВт (60 к.с.) при 5600 об/мин • Макс. въртящ момент 89 Нм при 3400 об/мин • Макс. скорост 140 км/ч • 0–100 км/ч ок. 18 сек • Задвижване задно/4-степ. трансмисия•  Резервоар 39 л • Д/Ш/В 4073/1611/1440 мм • Гуми 165/80 R 13 • Тегло (празен) 955 кг • Разход 7,5-11 л/100 км Производство 1970 до 1988 г. • Оригинално име ВАЗ 2101 (комби 2102)

Още по темата

Card image cap
Volvo Amazon: кораво като шведска стомана

5
ное.
2016

Стар „швед“: Volvo дължи добрата си слава преди всичко на класики като Amazon. Някои шофьори и днес използват екземпляри от тези модел за всекидневни автомобили

Card image cap
Най-страхотните олдтаймери от аукциона в Париж: Citroën DS Lorraine

14
февр.
2018

Във френската столица на 9-ти февруари бе проведен търг - Artcurial продаде редица класически автомобили по време на изложението Rétromobile 2018

Card image cap
Българин продава Yugo кабриолет 2,0 турбо

11
февр.
2017

На мястото на серийния 1,3-литров двигател е поставен мотор от Fiat

Card image cap

В последния брой:

Архив >