Kodiak F1: когато сърбин проектира суперавтомобил


6
юли
2021

Свободата на движение е една от няколкото ключови разлики между СФР Югославия и НР България в годините на комунизма. А тя е неизменно свързана и със свободата на мисълта, въображението, както и възможностите за разгръщане на предприемаческия дух. Малко известен факт е, че в онези години, освен масовото производство и асемблиране на богата гама от марки и модели леки коли, в нашата западна съседка се изработват и десетки доста сполучливи любителски автомобили, в това число и не малко спортни (да, появата на Rimac не е резултат на някаква щастлива случайност, а на сериозен опит, практика и познания, натрупани в продължение на десетилетия). По времето на Тито много югославяни имат възможността да работят в Западна Европа, а някои от тях успяват да развият успешен собствен бизнес, включително и в сферата на автоиндустрията. Показателен пример за това е история, която започва преди близо четири десетилетия в малкото западногерманско градче Остфилдерн, разположено на 8 км югоизточно от Щутгарт. По същото време там се установява сръбският предприемач и страстен автолюбител Младен Митрович, който основава собствена компания за стъклопластови автокомпоненти, наречена „Speed ​​+ Sport“ (S + S) и планира да започне серийното производство на спортно купе. Първият действащ прототип на неговия автомобил, боядисан в ярко червено, е наречен Kodiak F1 и може да се опише като типичен за епохата суперкар с централно разположен осемцилиндров двигател от Chevrolet с работен обем 5,4 литра и мощност 256 kW (348 к.с.). Максималната скорост достига 230 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 5,2 сек.

Дизайнът на каросерията, която е базирана на тръбна рама и е изработена от фибростъкло и кевлар, до голяма степен наподобява концептуалния Mercedes-Benz C111 от 1969 г. Окачването отпред и отзад е независимо с А-образни напречни носачи, телескопични амортисьори Koni и спирални пружини. Шасито е оригинална разработка на фирмата и е проектирано изцяло на компютър с първия CAD-софтуер от специализирана фирма в Щутгарт в сътрудничество със самолетостроителната компания MBB. Луксозният салон с кожени седалки и италиански волан МОМО е оборудван с климатик и 300-ватова аудиоуредба. Версиите с двигател от Chevrolet са били насочени предимно към потенциалните клиенти отвъд Океана, докато за европейския пазар са се предвиждали по-умерени като потенциал разновидности с мощни двигатели от Porsche и Mercedes-Benz.

Световната премиера на Kodiak F1 е по време на автосалона във Франкфурт през септември 1983 г., като най-късно до края на 1984 г. е трябвало да започне и серийното му производство. Първоначално е било планирано изработването на 250 бройки, предназначени основно за северноамериканския пазар с приблизителна цена на всеки екземпляр от около 150 000 марки.

Въпреки че автомобилът е определен от специализираната западногерманска преса като „сензационен“, той така и не достига до производство, дори и в ограничена серия. Направеният демонстрационен прототип се оказва и единствен. През 1989 г., след няколко неуспешни опита за осигуряване на необходимите средства за реализиране на своя проект, Младен Митрович се отказва от него и така кратко просъществувалата марка Kodiak завинаги потъва в историята.  

Още по темата