Jensen FF (1966): пътеводна светлина

Задвижване на четирите колела при един абсолютно шосеен автомобил - днес е напълно естествено, но някога това беше екзотика, а в епохата на Jensen FF (1966-1971) - даже уникално. Ние подкарахме финалната версия на прототипа.


4
юли
2017

По въпросите „къде“ и „кога“ е казано вече достатъчно , а също и „как“. Досега обаче без отговор остава въпросът „защо“. Често човек можеше да прочете , че аргументът е – заради стабилността върху пътя, което е заблуда. Истинската причина за прилагането на системата 4х4 при Jensen FF е много по-проста: чиста самоцел. „Уникален заради самата уникалност“, звучи толкова оригинално. Но както и да е: британският Gran Turismo е и остава първият сериен модел 4х4 в историята на автомобилите, конструиран за движение по пътищата с твърдо покритие. Точка. Дори ако това не е по вкуса на маркетинг-специалистите от Audi. Приближавам с респект до голямото купе и отварям лявата врата.

Луксозен лайнер 2+2 – цялостно тапициран с кожа интериор, с пет пепелника.

Зад нея не се крие командният пулт, а седалката за пътника, чиято седалищна част е широка 22 см. Огромният тунел за вала, който предава въртящия момент към предния мост не позволява по-голяма широчина на седалката, нито опция с ляв волан. Едно обстоятелство прави от Jensen FF истинска рядкост. През 1966 г. са създадени само 318 екземпляра, 15 от които – от финалната серия III, чийто последен представител с номер на шасито 130 328 напуска завода в Уест Бромич в края на 1971 г. Сега той стои гордо със своята шестцифрена цена в долари. Като реставриран изглежда по-добре от нов автомобил в гаража на колекционера на екзотични екземпляри Брус Милнър в Лос Анджелис – Калифорния.

Измама с надписите: между олекотените метални глави на клапаните с надписа на Jensen се крие Chrysler Standart-V8 с работен обем 383 кубически инча.

И така – ключът вече е у мен. Неговото завъртане събужда спонтанно за живот двигателя Chrysler V8. Слагам лоста за предавките на D, и колата плавно потегля на път, за да изхвърли „зад борда“ своята кроткост още на първия завой. Със завиването на волана наляво се усеща как се появява затягане, а многобройни механични съпротивления сякаш искат да усучат Jensen-a. Само с много газ и яко захващане на кормилното колело автомобилът може да бъде убеден в необходимостта да смени посоката.  При изправяне на посоката педалът на газта пропада надолу, автоматиката Torque Flite превключва две предавки низходящо и „осмакът“ изпухтява право напред. Темпото обаче не се увеличава забележимо.

Максмална ексклузивност: след джантите със спици Jensen пусна собствени алуминиеви джанти.

Близо 2 тона „живо“ тегло, 325 к.с. по SAE, от които по стандарта DIN остават 284, не са добри условия за спонтанни прояви на темперамент. Когато скоростомерът достига 70 мили в час, устремеността ми напред се прекъсва внезапно от напречно навлизаща в пътя Toyota Prius. Скачам върху спирачката и насочвам кораба към S-образно обходно платно, при което попадам в локва с вода. Откъм двигателя долавям кратко „изхълцване“, катo в същия момент педалът на спирачката удря брутално нагoре и Jensen-ът запазва праволинейността. По този начин показва своята следваща особеност – първата система срещу блокиране на колелата ABS, реализирана в автомобилостроенето.

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >