От средата на 60-те до първата половина на 70-те години Renault реализира голяма серия от успешни промишлени проекти в страни от Източния блок, които по своите мащаби и до днес остават без аналог. В резултат на това през 1966 година в Московския завод за малолитражни автомобили (МЗМА, впоследствие преименуван на АЗЛК) влиза в експлоатация автоматизирана кондукторна система за заваряване, инсталирана от Renault. През същата година у нас започва производството на „Булгаррено“, а в Румъния е създадена фирмата Dacia, чиито леки автомобили, произвеждани по лиценз на Renault, дебютират две години по-късно. През есента на 1968 г. в чехословашкия завод Avia започва производството на камиони по лиценз на SAVIEM (фирма за специализирана автотранспортна техника, създадена от Renault през 1955 г.).
Скоро след това Seri-Renault Engineering оборудва голям завод в Унгария за производство на двигатели за камионите Raba. През първата половина на 70-те години са подписани още няколко договора за техническо сътрудничество със СССР, Румъния, Югославия, Полша, Чехословакия и дори ГДР. По същото време прочутата френска фирма Berliet става собственост на Renault, в резултат на което нейните модерни автобуси също стават достъпни зад „желязната завеса“, след като тяхното производство е усвоено в Полша.
На 14 януари 1972 г. Министерският съвет на Полската народна република издава резолюция за модернизиране и развие автомобилната индустрия, според която в близко бъдеще трябва да започне производството на изцяло нови автобуси. Изследователските институти в страната разработват първите концепции по тази програма с използването на максимален брой налични части и компоненти, които да се доставят от местни предприятия. След анализ на техните производствени възможности обаче е взето решение новото превозно средство да се произвежда по чужд лиценз. Първоначално се обмисля се закупуването на техническа документация от Чехословакия или Унгария, което би било неутрално решение от политическа гледна точка. След провеждането на серия от тестове на превозни средства от различни марки тези две предложения също са отхвърлени и през юли 1972 г. е взето окончателно решение за купуването на лиценз от западна фирма.
Получени са оферти от Fiat, Klöckner-Humbold-Deutz, Leyland, Pegaso, Berliet и Hino. На базата на постъпилите предложение е взето решение да се подпише договор с френската фирма Berliet и скоро след това започва подготовката за производството на модерния автобус Jelcz PR100. Първият прототип е създаден през 1972 г., като до края на същата година са изработени общо 20 екземпляра с френски части, но с усвояване на масовото производство започват да се използват само части от полски предприятия. Jelcz PR100 обаче се оказва недостатъчно ефективен. Той може да побере 97 пътници, а качването и слизането е затруднено, тъй като има само две врати.
Тогава по искане на полското предприятие във Франция започва модернизиране на PR100 с добавянето на трета врата и удължаване на каросерията от 10 на 11 метра, откъдето идва и новото цифрово обозначение. Първите два прототипа на така преработения вариант, наречени PR110U (U = urban, тоест „градски“), са произведени през 1975 г., а скоро след това стартира и серийното му производство. Всички промени в конструкцията на PR110U са направени за пълно адаптиране на автобуса към реалностите на полския градски транспорт, както и с оглед на максимално поевтиняване на производството. За допълнително редуциране на разходите е предпочетено използването на полския двигател SW 680, който от 1966 година се произвежда от WSK Mielec по лиценз на British Leyland.
Първоначално са доставени по 5 екземпляра във Варшава, Катовице и Вроцлав. През 1976 г. са направени някои промени, свързани с унификация на елементите, адаптиране на конструкцията към атмосферните условия, увеличаване на издръжливостта и намаляване на броя на вносните части. До 1981 година са направени общо 1901 конструктивни и стилистични промени, включително и някои подобрения на горивната и пневматичната системи, които са податливи на замръзване, както и на задвижващия агрегат, който е заменен с нов двигател SW 680/78.
Jelcz PR110 се прави до 1992 година, като за този период се продава и в други страни, включително Финландия и Югославия. Произведени са общо около 12 000 екземпляра.
