Jaguar XJS: cпортен аристократ с 329 „коня“

Jaguar XJS е сред най-луксозните спортни автомобили, произвеждани във Великобритания през 70-те и 80-те години на мина­лия век. Той заменя легендарния Е-Type през септември 1975 г. и остава на монтажна­та линия повече от две десетилетия. За този период са изработени общо 115.413 броя, последният от които напуска фабриката на 4 април 1996 г.

Още от началото на своето производ­ство моделът се предлага с 5,3-литров двигател V12 и избор от механична и ав­томатична трансмисия. Не след дълго в производство остава само автоматич­ната версия, което е разбираемо, имайки предвид, че именно тя се предпочита на американския пазар – най-важна­та експортна дестинация за Jaguar.

12-цилиндровите V-образни двигатели са изключителна рядкост сред серийните автомобили през втората половина на 70-те години, когато поредицата от световни петролни кризи предизвиква коренно пре­осмисляне на автомобилните критерии. Затова и премиерата на модела става в най-неподходящия възможен момент, кога­то пазарът за подобен род „разточителни“ спортни автомобили е свит до минимум. Тогавашните експерти дори подлагат на критика несъмнено стилния и динамичен дизайн, което от сегашна гледна точка изглежда неразбираемо. В Германия напри­мер автомобилът е анатемосан заради лошата видимост назад и по тази причина отговорните фактори в страната отказ­ват да издадат съответните сертифи­кати за надеждност и собствениците са принудени да карат с временни номера.

Първата серия XJS се оказва равностоен съперник на италианските конкуренти и показва доста прилична динамика – ускоре­нието от 0 до 100 км/ч става за 7,9 сек, а максималната скорост достига 229 км/ч. Ранните версии разполагат с трансмисия Borg-Warner Model 12, но от 1979 г. е въведен аме­рикански автоматик GM Turbo-Hydromatic 400.

Пазарната премиера на модела е подси­лена с редица промоционални изяви, включително и участието в два екшън-сериала на британската телевизия – „Новите отмъстители“ (продължение на поредицата The Avengers, излъчвана и у нас) и „Завръщането на светеца“ с участието на Йън Огилви.

От юли 1981 г. XJS започва да се пред­лага с така наречения „високоефекткивен двигател“, който е по-икономичен от пре­дишния, въпреки че мощността е увели­чена на 295 к.с. (за американския пазар е редуцирана до 263 к.с.). По същото време е предприето и стилистично обновление на модела – появяват се нови петлъчеви лети джанти, двете брони се отличават с хромиран акцент, а арматурното табло и тапицерията на вратите са декорирани с дърво.

През 1983 г. автомобилът започва да се предлага и с 6-цилиндров двигател с рабо­тен обем от 3,6 литра. Пак тогава се по­явява и първата кабрио версия на модела XJ-SC, при която задните седалки са напъл­но премахнати, поради нефункционалност. Този ранен вариант всъщност не е точно кабриолет, имайки предвид централния непод­вижен ролбар, тип тарга и фиксираните кантове над страничните стъкла.

До 1987 г. 6-цилиндровите варианти се предлагат само с 5-степенна механична трансмисия Getrag 265, а след 1987 г. се появява и модел с 4-степенен автоматик ZF 4НР22. Между 1986 и 1988 г. англичаните поверя­ват производството на откритата вер­сия без странични колони на бутиковата каросерийна компания Hess & Eisenhardt от щата Охайо, която изработва само 893 ек­земпляра.

През 1988 г. дебютира серията от чис­токръвни фирмени кабриолети XJSC V12. През тази и през след­ващата година фирмата TWR изработва и специална серия от 100 броя на 5,3-литровия XJSC V12, предназначени само за евро­пейския пазар, с която е отбелязана побе­дата на Jaguar на Льо Ман. Тя се отличава със специален тунинг, спортни джанти и някои промени в окачването и управление­то. В периода 1988 – 1989 г. са изработени общо 350 броя XJSC V12 с 5,3-литров дви­гател.

Паралелно със серийния модел на кабриолета XJSC, британската фирма Lynx пред­лага функционална четириместна версия, както и комби вариант, изработен в 67 ек­земпляра под името Lynx Eventer. През септември 1989 г. на пазара излиза още по-мощната 6-литрова версия XJRS, при която мощността е увеличена до 329 к.с. До 1993 г. от този модел са направени общо 1130 броя.

През последните пет години от произ­водствената история на модела, той е подложен на още един лек фейслифт и обновяване на трансмисията и спирачки­те в комплект с нова 4-литрова версия на 6-цилиндровия мотор. Двете брони ста­ват по-аеродинамични, откъдето идва и тогавашното прозвище на автомобила – Big Bumper („Голямата броня“).