2024
След усвояването на някои западни технологии държавите от Източния блок започват активно сътрудничество в създаването на редица кооперативни проекти. Основната част от тях са свързани с автобусното производство, в което всяка от страните членки има собствен опит и може да бъде полезна на останалите. Така се раждат всевъзможни компилации на опитни и серийни образци, част от които са по-малко известни, но са свързани с интересни истории. Един от тези кооперативни проекти е наречен Ikarus 553, създаден в сътрудничество между Чехословакия и Унгария.
Той е типичен представител на малките автобуси, които успешно могат да се използват както за градски, така и за междуградски превоз. В зависимост от предназначението, се предлагат изпълнения с една или с две врати, което определя и броя и типа на седалките.
Рамата, ходовата част и двигателят се произвеждат в чехословашкия завод Avia (по документация на френската фирма SAVIEM), а каросерията – в завода на Ikarus в Секешфехервар. Двигателят е 4-цилиндров, 4-тактов, дизелов с директно впръскване и мощност 80 к. c. Максималната скорост на Ikarus 553 е 77 км в час. Съединителят е сух, еднодисков, предавателната кутия е четристепенна. Предното окачване е независимо, със спирални пружини и амортисьори, а задният мост е неделим, на полуелиптични плъзгащи ресори.
Най-ниската точка на автобуса е 340 мм, което позволява той да се използува и по пътища без усъвършенствувана настилка. Спирачната уредба е двукръгова хидравлична със сервомеханизъм и регулатор за налягането на маслото на задните спирачки в зависимост от товара. В основната част от изпълненията се монтират седалки от самолетен тип, чиито облегалки се регулират по желание на пътника. Седалката на водача се регулира не само по дължина, а и по височина. Тя е анатомична и придържа добре тялото при странично люлеене.
Малко известен факт е, че именно благодарение на Ikarus 553, на автомобилната карта на света се появява и една нова държава. Това става скоро след пазарния дебют на модела през 1978 година, когато Чехословакия и Унгария започват да доставят на Ирак комплекти, от които на място се организира монтажът на първия произвеждан в страната автобус, наречен Reem.