2024
Градските автобуси Ikarus правят последните си курсове в Будапеща на 6 ноември 2022 г. С пристигането на новите модели Mercedes-Benz и Solaris една ера от унгарската история отива към своя край. Превозните средства, проектирани и произвеждани от ликвидирания преди две десетилетия Ikarus, които са неизменна част от градския пейзаж повече от 50 години, слизат от сцената завинаги.
Въпреки големия пазарен успех на изпълненията от серия 200, още в края на 70-те години на миналия век Ikarus решава да усвои производството на изцяло нови семейства модерни автобуси за дълги разстояния и градско/крайградските райони, от сериите 300 и 400, които за разлика от моделите 260 и 280, следват актуалната компановка със задно разположение на двигателя. Ikarus иска универсална автобусна фамилия, която да може да се продава на Запад и съответно да се оборудва с различни модули. Основното изискване при градските изпълнения е свързано с чувствително намаляване на нивото на пода, но в началото концепцията все още не е напълно изчистена. Достатъчно показателен за това е фактът, че са направени шест прототипа с различна дължина и височина на пода – признак на прекомерен перфекционизъм, който предизвиква недоумение.
Първият прототип най-напред е обозначен като 440 (във връзка с дължината от 11 440 мм), по-късно става 410, а най-накрая получава цифров индекс 415. Дизайнът на каросерията е много модерен, в съответствие с епохата, вратите са напълно остъклени, а предното стъкло е цяло, но въпреки това той не успява да повтори международния успех на серията 200. Новият 415 със заден двигател е с половин метър по-дълъг от 260 и предлага 7 места повече, както и почти същото място за правостоящи. Нивото на пода става 740 мм, което е с около 20 см по-ниско, отколкото при 260.

Първите опитни образци от серията 400, които се отличават с характерния за градските автобуси на Будапеща сапфирено син цвят и все още носят обозначението 410, се отличават с малки фарове Bosch, които впоследствие са заменени от фарове на „Лада“ 2105/2017, докато задните светлини все още са идентични с тези от серия 200. Прототипът на Ikarus 410 е показан за първи път пред публика точно преди 40 години, на панаира в Будапеща през 1984 г., оборудван с атмосферен двигател Rába-List D12 с мощност 240 к.с., и е пуснат в експлоатация през 1985 г. През същата година на тази база е разработен и съчлененият автобус 435 с дължина 18 м.
Много по-ниското ниво на пода на серията 400 прави слизането и качването по-бързо и по-удобно, а благодарение на по-дългата каросерия, капацитетът също се увеличава в сравнение с Ikarus 200. Основните недостатъци на новата фамилия са свързани със слабата динамика и модерната и технически по-сложна структура на каросерията, която обаче се оказва по-податлива на вибрации. Освен това шофьорите трябва да свикнат и с факта, че в сравнение с 280 третата ос на 435 се движи в значително по-тясна крива от втората. В повечето части от градската мрежа това не е особен проблем, но на някои места изисква допълнително внимание, а на други автобусът изобщо не може да се движи.
Първите 30 екземпляра 415 се придсъединяват към градския транспорт на Будапеща през 1987-1988 г. Основният технически проблем при тях е свързан с некачествените двигатели Rába D12, и те скоро стават негодни за ежедневна експлоатация. По тази причина още по време на гаранционния период двигателите са заменени с друга нова разработка на Rába – турбоагрегатът D11, който се оказва малко по-надежден, но все още не успява да осигури очакваното ниво. Първите съчленени модели са пуснати в движение през пролетта на 1988 г., но въпреки това, поради проблемите и допълнителните разходи, службата за градски транспорт в унгарската столица решава да се върне към доказаните и надеждни типове 260 и 280.
През 1990 г. тенденциите бързо започват да се променят и неглижираният до този момент проблем с вредните емисии излиза на преден план. Тогава е взето решение всички двигатели на серията 415 да бъдат заменени с двигатели DAF LT160 и LT195, развиващи 218 и 265 к.с. С изключение на някои екземпляри 415, оборудвани с тристепенна скоростна кутия Voith, повечето автобуси разполагат с четиристепенна трансмисия ZF. Въпреки обичайните трудности в началото на експлоатационния период, двигателите на DAF се оказват изключително издръжливи и добре се сработват с трансмисиите на ZF и особено Voith. Така стилният дизайн на Ikarus най-накрая влиза в хармонична симбиоза с висококачествен и надежден агрегат, благодарение на който животът на серия 400 е значително удължен.