Скоро след края на Първата световна война много от немските автомобилни компании се преориентират към производството на малки, евтини и икономични коли, благодарение на което успяват да оцелеят в тежките условия на икономическа криза. През 1927 г. към групата от известни и току-що създадени фирми, които бълват огромни количества малолитражни коли, се присъединява и старата марка Dixi от Айзенах. Тя се разделя със своите известни още от началото на века престижни модели и предпочита да заложи на лицензното производство на Austin-Seven – популярен и общодостъпен автомобил, който вече е доказал своите качества на английския пазар и далеч отвъд неговите граници.

Първите 42 броя на новия компактен модел, наречен Dixi DA1, са изработени през декември 1927 г. През следващите години той еволюира в разновидностите DА2, DА3 и DА4 и остава в производствената гама на компанията до април 1932 г. Междувременно още през януари 1929 г. Dixi става собственост на BMW, като името на предлаганите коли съвсем естествено е заменено от това на баварския концерн. Всички модели на BMW/Dixi от DА1 до DА4 са почти идентични като ходова част и разполагат с еднакви 743-кубикови двигатели от 15 к.с., откъдето идва и обозначението 3/15. 

В самия край на 20-те години жизненият стандарт на германците започва да се повишава осезаемо. Собствениците на малки коли вече разполагат с достатъчно средства, за да могат да си поръчат и по-екстравагантни спортни разновидности на своите возила, за което се грижат десетки каросерийни работилници в страната. Достъпното BMW 3/15 също се превръща в предпочитан обект за префасониране от страна на няколко фирми, сред които е и не особено известната в наши дни специализирана работилница Ihle.

Каросерийната работилница на братя Иле в Брухзал добива особена популярност в края на 20-те и началото на 30-те години, когато започва да предлага на пазара симпатични двуместни кабриолети, базирани на шаси от Dixi и BMW 3/15, както и някои модели на DKW 600 и 700 и Ford Eifel. Общото излъчване в семплите каросерии на Ihle до голяма степен напомня на класическите британски роудстъри от онази епоха. Те се харесват на клиентите и се продават добре благодарение на напълно достъпната си цена. През втората половина на 30-те години са предложени и по-солидни спортни конструкции, адаптирани към ходова част на Opel и някои от 2-литровите версии на BMW (които между другото почти изцяло копират линията на серийните модели 327 и 328). Те обаче се оказват недостатъчно атрактивни и не успяват да привлекат очаквания брой клиенти.

В началото на Втората световна война фирмата се оказва прекалено малка и твърде неподготвена за новите икономически реалности, в резултат на което е принудена да преустанови своята атрактивна каросерийна дейност. Ihle продължава да функционира и до момента, като основният ѝ предмет на дейност е свързан с изработването на миниатюрни електромобили (с едно или две места) и електропеди за експлоатация върху дървени писти или като панаирни атракции.