2023
Освеженият наскоро Hyundai i10 N Line обещава приятни емоции зад волана със своите 100 к.с. и тегло само 1030 килограма
Признаваме си още в началото без бой: колегите Уулиг и Зандерс са влюбени в малките автомобили с мощен двигател. Ако ги питате, ще ви кажат, че формулата за успешен модел е комбинацията от минимални размери и максимална мощност. A това не би трябвало да се окаже проблем в ерата на Downsizing-a и турбокомпресорите.
И нека уточним още нещо: i10 със своите 100 к.с. няма претенциите да бъде N-модел, а „само“ малък автомобил с означението N-Line. Но тъй като Hyundai разполага с доказано добър спортен отдел, все пак имате някакви по-специални очаквания. На всичкото отгоре, специално оборудваният i10 разполага с голям брой червени акценти и топка на скоростния лост с форма на топка за голф – така че няма как да останете равнодушни по отношение на визията и усещането в автомобила.
При това „мъникът“ на първо място има съвсем други задължения: да се мушка в тесни паркоместа, понякога да превозва четирима души (на кратки разстояния), както и да товари покупки. Въпреки че е дълъг само 3,67 метра, благодарение на четирите големи врати „кореецът“ се справя наистина добре с основните си задачи. Тъй като каросерията е висока 1,48 метра, пространството за главите отзад е достатъчно дори за пътници с ръст над 1,80 метра, а багажникът побира от 252 до 1050 литра.
Иначе серийно, т.е. в най-ниското ниво на оборудване Classic, i10 разполага с климатик и два USB порта отпред, както и с предни електрически стъкла. С изключение на задната седалка, чиято тапицерия е леко набръчкана, изработката като цяло е добра. При N Line (който не се предлага на българския пазар) разчитате на всички екстри без доплащане – камера за заден ход, сензори за паркиране отзад, отчасти LED задни светлини, навигационна система, отопляеми седалки и волан. За малко да забравим 16-цоловите джанти, както и синьото осветление в зоната на краката.
В интериора доминира новият инструментален клъстер. Hyundai се сбогува със старите кръгли циферблати, интегриращи дизайна на карирания флаг, и ги заменя с два дисплея, наподобяващи радио с часовник. Новият „оборотомер“ показва 3300 завъртания на коляновия вал като 3,3… Малко странно, не мислите ли? С движещите се стрелки промените в скоростта и оборотите се възприемаха по-лесно. А сега на панела отляво вече е осветен единствено бутонът за стъклоповдигача на шофьора.
Динамичните показатели не са особено впечатляващи – както бихме очаквали в този клас. 100 к.с. и 10,5 секунди за ускорението 0 до 100 км/ч на хартия не са като при суперспортен автомобил, нито максималната скорост от 185 км/ч. Но всъщност те са напълно достатъчни. Защото мисията на i10 N Line е да доставя удоволствие от шофирането най-вече в града. Това обаче е повлияяло негативно върху задвижването.
Първо, защото петте предавки на i10 са много дълги. А в комбинация с 1-литровия 3-цилиндров турбоагрегат, подобно решение не е удачно. i10 практически не може да се движи на втора предавка при скорости под 20 км/ч – двигателят вибрира твърде много под 1600 оборота и турбодупката е прекалено осезаема. Светофарът свети червено, пускате газта, светва зелено – и N Line налага да превключите на първа предавка. В същото време и по същите причини трета предавка може да ви бъде от ползва едва след 45 км/ч, а четвърта – най-рано от 60 км/ч. Така че обикновено в града ще се движите с много високи обороти, което създава илюзорно усещане за по-висока скорост.
Освен това оборотите на трицилиндровия двигател падат много бавно – и така при превключване на по-висока предавка те не са на правилното ниво. Когато отново натиснете съединителя, колелата спират двигателя и налягането на турбото пада. По принцип това може да се избегне само чрез много дълги паузи при превключване.
Ако се надявате на нисък разход, ще останете разочаровани: ние отчетохме средна консумация 6,1 литра, а в града бордовият компютър понякога показваше стойности с осем преди десетичната запетая – твърде много за калибъра на i10.
Всичко това е жалко, тъй като по отношение на останалото i10 N Line спазва обещанията на спортния си външен вид. Кормилното управление е директно и реагира равномерно. Трансмисията превключва плавно, а ходовете на лоста са къси. Освен това малкият Hyundai спира добре – за около 35 метра от 100 до 0 км/ч. С други думи, притежава всичко необходимо за малка „оса“.
А цената? В Германия i10 N Line струва най-малко еквивалента на 44.000 лева – с което се доближава прекалено много до добре оборудван i20. У нас „баткото“ може да бъде купен за близка до тази сума дори с автоматик в топверсията Premium.
