2017
1967-а е година първа на разоръжаването в автомобилната индустрия. Сексуалността и бизнесът на четири колела са дефинирани по новому. Филмът „Хелга” разчупва едно табу и показва тайната на раждането – за пръв път в детайли и съвсем отблизо.
По същото време на хиляди парченца се разчупва един предразсъдък, тъй като първият японски автомобил, който се продава в Германия, не е такъв, какъвто винаги сме си го представяли. Не прилича на купичка за ориз. Не е някакво допотопно возило с примитивна техника, цели мостове и външен вид, от който да ти прилошее. Без кипящи радиатори, нагряти до червено спирачки и съединители и счупени лостове за превключване на предавките. Предводителят на японската автомобилна атака в Европа, Honda S800, е съвсем различен. Това е шумен, агресивен и нахален двуместен автомобил с жизнерадостен мотор под предния капак. Който изобщо не е смешен и няма от какво да се срамува. Напротив.
Синовете на Нипон започват износа на автомобили съвсееем бавничко. През 1960 г. извън Япония са продадени 7013 автомобила. Което не е лошо постижение, защото само пет години по-рано продадените автомобили са били 2 (два!). Но през 1967 г. числото на изнесените в чужбина автомобили вече е 224 000. В Детройт, Торино и Волфсбург наблюдават напъните на страната на изгряващото слънце с интерес, но и известна досада. Никой още не ги взима насериозно – все пак говорим за време, когато само в САЩ годишно се продават 300 000 „костенурки”.
Но до каква степен старанията на японците са подценявани, си личи от следната случка: Лий Якока, по онова време шеф на Ford, се уговорил с Honda за доставката на 300 000 комплекта двигател/трансмисия годишно на единична цена 711 долара. Но когато за това научил Хенри Форд, който бил не само арогантен, но и расист, той се разкрещял: „Никога в автомобил с моето име на предния капак няма да бъде монтиран японски двигател!” Големите майстори на автомобилите така са се самозабравили, сякаш в детството им са ги хранили с мъдрост с голямата лъжица. В същото време е трябвало само да огледат някой японски автомобил. Например Honda S800. И тогава щяха да разберат, че и другите родители могат да имат красиви деца.
Защото нежното на пръв поглед автомобилче си има всичко, което е необходима, за да заслужи нашето уважение. Красиво лице. Хубава фигура. Индивидуален характер и стегната спортна конструкция. Фактът, че нямаше успех, и в крайна сметка по целия свят бяха продадени малко повече от 11 000 екземпляра, не е по негова вина. Просто не му е било дошло времето. Защото моделът се появява твърде рано или твърде късно. Разбирайте го както искате.
Твърде късно, защото през 1967 г. на германските автомобилисти вече им е писнало от мотори с работен обем само 791 куб. см. Защото им е писнало от тесни консервени кутии, дълги само 3 метра. Писнало им е от Isetta, Goggo и Lloyd.
Твърде рано, защото голямото Възраждане на кабриолетите започва доста по-късно. Например с Mazda MX-5, която от японска гледна точка е директният наследник на двуместната Honda. След този провал в продължение на 20 години никой в Япония не иска и да чуе за роудстър.
През тази година има още много провали. Космонавти изгарят в космическата си капсула. Военните се подиграват с демокрацията в Гърция. Че Гевара е застрелян. Арабите убиват израелци, а израелците убиват араби. А виетнамската война се превръща в апокалипсис. Всичко е прекалено.
Всичко е прекалено и за германците, тестващи бонзай-състезателния автомобил от Япония, който е дълъг само 3,34 метра и тежи смехотворните 760 килограма. Но пък с претенции колкото на голям автомобил. Защото този мъник е толкова амбициозен, че може да ви се завие свят. Иска поне 8000 об/мин, за да „тръгне” както трябва. Крещящата мишка, която със зло бръмчене на разярена оса се устремява към света и ни намеква за това, което ще се случи съвсем скоро: мощните състезателните двигатели на Honda скоро ще бъдат непобедими по трасетата на Формула 1.
Продължете на следващата страница