Когато JDM-феновете чуят означението Type R, по гърба им избива студена пот. Oще през 1992 г. Honda използва това означение за ограничена серия от суперспортната NSX, предназначена за японския пазар. Екземплярите в нея разполагат с по-агресивна настройка на окачването и намалено със 120 кг тегло. Разработената главно за пистата версия е лишена от аудиосистема, шумоизолация, климатик и електрически стъклоповдигачи. Няколко години по-късно – през 1995-а, японците представят купето Integra Type R. То разполага с 1,8-литров атмосферен двигател, развиващ, типично по японски, 200 конски сили при 8000 об/мин. Скоростната му кутия е с различни предавателни числа с цел по-бързо ускорение.
За първи път Civic получава „баджа“ Type R през 1997 г. – шасито на тогавашната шеста генерация (EK9) на компактния бестселър получава допълнителни заварки, за да стане по-устойчиво на усукване. „Рейсинг“ усещане в интериора внасят седалките Recaro, воланът Momo и титаниевият скоростен лост. 1,6-литровият мотор постига максималните си 185 „коня“ при 8200 об/мин. За да се предава мощността адекватно върху пътя, 5-степенната скоростна кутия на първия Type R е комбинирана с блокаж на диференциал. Ако случайно попаднете на обява на Civic-a с променена радиаторна решетка и червени емблеми, не се радвайте – защото всички екземпляри от „бързата“ серия (0-100 за 6,8 сек, макс. скорост 235 км/ч) са с десен волан.
Едва при второто поколение на Civic Type R (EP3) започва да се продава и с ляв волан. От 2001 г. малката „бегачка“ вече използва по-голям двигател – 2-литровият агрегат тип „каре“ (с еднакъв диаметър и ход на буталото) развива 200 конски сили. Любопитното в случая е, че за Япония има по-спортна версия с LSD и промени по окачването – тя развива 215 „коня“, но е произвеждана в Суиндън (Великобритания) и експортирана за „родината“ си.
Тype R номер 3 изглежда като гост от бъдещето и днес – близо десет години след премиерата си през 2007-а. 2 литра, 201 к.с. при 7800 об/мин – дотук всичко си е постарому. Дизайнът на космически кораб oбаче внася фурор сред почитателите на компактните „бегачки“ – но погледът отдолу също ги изненадва: версията FN2 не разчита на задно окачване с двойни носачи, а на торсионна греда. Това обаче не е основният проблем на този Type R – a двигателят, който не отговаря на нормата Евро 5. Така в края на 2010 г. спортният Civic е изваден от моделната гама на Honda и най-спортната модификация на модела „отива в пенсия“.

Тype R номер 3 изглежда като гост от бъдещето и днес – близо десет години след премиерата си през 2007-а.
„Бегачката“ беше възродена едва през пролетта на миналата година: тогава в Женева дебютира „горещият“ FK2 с 310 конски сили и 400 Нм, изстискани от турбомотор с работен обем 2 литра. За първи път в историята си Type R получава свръхпълнене. Актуалното поколение на модела се изстрелва като снаряд от 0 до 100 за 5,7 секунди – постижение, което му донесе титлата за най-бърз хечбек с предно задвижване. 66 990 лева е стартовата цена на най-бързата Honda, която серийно идва с адаптивно окачване и превключвател за режимите на шофиране – в R+ Type R се държи почти като състезателен автомобил. Бърз като ракета, с прецизно управление и окачване, което почти елиминира „конфликта“ между предното задвижване и бруталната мощност – какво повече му трябва на човек, за да изпита истинско удоволствие от шофирането? Ще разберем, когато покараме следващото поколение на Type R.
То трябва да се появи при дилърите още през август 2017 г. и ще бъде базирано на по-ниската и по-широка платформата на десетото поколение на Civic – и, разбира се, ще спечели от по-ниския център на тежестта. Представеният наскоро прототип на модела разкрива атрактивен детайл, който вероятно ще бъде запазен и в серийната версия – това са трите ауспухови тръби, които напомнят за Ferrari. Honda знае как да показва зъби…