2024
Класическият УАЗ държи един от рекордите по дълголетие на съветския, а по-късно и на руския автопром. Той се появява в средата на 50-те години, но все още се произвежда, търсенето продължава да е все така голямо, а в провинцията продължават да се движат екземпляри, които са много по-стари от шофьорите си. Това е УАЗ – невзрачен, ръждясал, очукан и почти винаги мръсен, но непретенциозен и безупречно надежден. Малко хора обаче знаят, че в един период от своето минало този добре познат автомобил става особено популярен в Италия. Когато през 1916 г. известният италиански бизнесмен Фернандо Марторели става представител на елитната марка Rolls-Royce на Апенините, той трудно може да си представи, че един ден внуците му Виторио, Луиджи и Филипо ще предпочетат руските машини пред британската класика.
Тази странна история, която води началото си от първата половина на 70-те години, е свързана със страстта на Луиджи към пустинните преходи с високопроходими автомобили. По същото време той случайно вижда един съветски джип ГАЗ-69 и от там стига до идеята да стане представител на „Автоекспорт“ в Италия. Най-напред продава само ГАЗ-69, но скоро след това започва да внася и УАЗ-469 и УАЗ-462, и колкото и невероятно да звучи, те стават едни от най-търсените чуждестранни автомобили на местния пазар. За това, разбира се, имат голям принос и братята Марторели, които през 1975 г. правят маратонски преход с дължина 11 000 км пред пустинята Сахара с четири автомобила УАЗ-469В и един мотоциклет Днепър.
Трябва да се отбележи обаче, че моделите на УАЗ, продавани в Италия, се различават значително от серийните продукти на завода в Уляновск. Много от тях например са оборудвани с дизелови двигатели Peugeot или бензинови двигатели FIAT, както и със сервоусилвател, спортни седалки и твърд покрив, като всичко това е част от стандартното оборудване.
Между 1973 до 1999 г. братята Марторели продават в Италия 6662 екземпляра УАЗ, което е повече от тези, които достигат до частни собственици в Съветския съюз. Най-търсени са неостъклените товарни фургони УАЗ-452, въпреки че много от тях впоследствие са превърнати в пътнически. Тези промени обаче са незначителни в сравнение с това, което предлагат някои от най-известните италиански фирми за кемпери като Arca, Grand Erg, Schieppati, и Caba.
При техните трансформации каросерията е радикално променена, а покривът е значително по-висок. Един от най-интересните и ефектни като оформление варианти, наречен Thule, е предложен от миланската фирма Grand Erg, по проект на дизайнерите Нино Чирани и Виторио Париджи. Там е запазена само кабината на УАЗ-452Д, докато цялата задна част е заменена с голям и добре остъклен фургон, оборудван с всичко необходимо. Той разполага с легла, трапезария, кухненски блок, санитарен възел и автономно отопление, както и с допълнителни туби с гориво, които стоят в специален багажник на покрива на кабината, заедно с една от двете резервни гуми. Масивната предпазна мрежа в предната част и цялостното стилистично и графично оформление на автомобила в комбинация с двойното задвижване и мощния дизелов двигател го превръщат в истинска екзотика и много търсена колекционерска рядкост.
