В сравнение с първите десетилетия на ХХ век, броят на автомобилите, произвеждани в следвоенна Холандия е по-скоро символичен. Почти всички от тях са дело на самотни и никому неизвестни ентусиасти, сред които може би най-оригинални са конструкциите на Морис Гатсонидес, прочут холандски състезател, роден в Ява през 1911 г.
През втората половина на 40-те години той проектира серия от няколко спортни автомобила, лансирани като Gatso, които се изявяват с голям успех в първите следвоенни състезания на Европа и дори се появяват на някои от автосалоните на Стария континент. Въпреки всичко обаче те не успяват да достигнат до серийно производство и в началото на 50-те години изчезват от автомобилния небосклон.
През 1946 г. Морис Гатсонидес изработва прототип на спортен автомобил, наречен Gatford (Gatsonides + Ford), базиран върху шаси от Ford V8 роудстър, с какъвто той и неговият тогавашен навигатор Клаас Баренрегт достигат второ място в надпреварата Лиеж-Рим-Лиеж през 1938 г. Може би най-интересната конструктивна особеност на автомобила е третият фар, поставен в средата на капака, върху радиаторната решетка, а под обтекателя на фара се намират двата карбуратора.
Това е единствения проект на Гатсонидес, който носи името Gatfort. Впоследствие той е принуден да измисли ново название за своите прототипи, тъй като във Ford Motor Company забелязват, че Gatford звучи твърде сходно с френския вариант на марката Matford (Mathis + Ford). Така всички следващи автомобили на холандския конструктор получават името Gatso и по ирония на съдбата почти всички от тях са базирани именно на шаси Matford.
През 1948 г. е представен ефектният прототип Gatso 4000 Aero Coupe, който се различава от Gatford единствено по своя изцяло прозрачен плексигласов покрив, изработен от самолетостроителната компания Fokker. Това е първият автомобил на Гатсонидес, който е представен на автосалона в Женева през март 1948 г., както и на проведения скоро след това първи следвоенен салон в Амстердам.
Към края на 1948 г. Морис Гатсонидес завършва два екземпляра от следващия си проект, наречен Gatso 4000 Aero Coupe, който също е почти идентичен със своите предшественици, с изключение на металния покрив.
През 1949 г. се появява Gatso 4000 2+2 Coupe, който получава прякора “Molehill” (къртичина), заради специфичната извивка на покрива. През 1950 г. той печели първо място в ралито Лиеж-Рим-Лиеж, където навигатор на Гатсонидес е белгиеца Жине Трансенстер.
По-късно същата година е представен и спортният роудстър Platje (рак), базиран на скъсено шаси от Fiat с 1,5-литров, 6-цилиндров двигател OHV и независимо предно окачване Dubonnet.
Последният проект на Морис Гатсонидес стартира през 1950 г. под името Gatso 4000 Luxe. Той е поръчан от известния д-р Полано от Хага и изпълнен според личните му указания. Използван е двигател V8 и удължено шаси от Mercury, върху което е поставена специална шестместна открита каросерия с автоматично прибиращ се мек покрив, изработена от фирмата Boonakker.
