В края на 1967 г. дебютира четвъртото поколение Ford Taunus със заводско обозначение Р7. Той се отличава с много по-американски дизайн от своите предшественици и е доста различен от всичко, произвеждано до този момент в Кьолн, но след пускането си на пазара не успява да предизвика интереса на потенциалните купувачи. Радиаторната му решетка е оприличена на „ренде за сирене“, а идеята за поставяне на задните светлини в рамката на задния панел вместо в периферията, както до този момент, не е естетически приемлива за широката публика и продажбите са слаби. Ето защо само 11 месеца след началото на производството фирменото ръководство решава да го замени с напълно различна и много по-атрактивна разновидност. Производителите от Кьолн дори запазват основното цифрово обозначение, като го трансформират в Р7.2 (което впрочем често е водело до объркване в идентификацията на моделите от преди и след 1968 г.).
За разлика от базовите общодостъпни версии, които се предлагат с двигател V4, серията Р7.2 (17М, 20М и 26М) се отличава с по-мощен двигател V6. Успешният агрегат е базиран на 4-цилиндровия V-образен двигател, внедрен от германския филиал на концерна Ford през 1962 г. Няколко години по-късно, освен при Taunus, той е използван още и при моделите Capri, Cortina, Consul, по-късно при Granada, Sierra, Scorpio, и дори при Ranger и Explorer, както и при много други фирмени разновидности на марката в Германия и Великобритания. Двигателите V4 се оказват толкова успешни, че в края на 60-те години заменят използваните до този момент двутактови агрегати на SAAB (моделите 95, 96 и Sonett II и III), а се внедряват и в Matra 530.
Ford Taunus P7.2 е представен през август 1968 г. с ревизирани брони, променени фарове и стоп-светлини, както и с по-елегантен и изчистен дизайн, при който отпадат някои от странните стилистични особености на P7a. Въпреки това общата дължина остава почти идентична. Моделът продължава да се предлага с много богат избор от двигатели (1.5L V4, 1.7L V4, 1.8L V6, 2.0L V6) и няколко различни изпълнения на каросерията, като седан с 2 и 4 врати, комби с 3 или 5 врати и купе с 2 врати. В средата на 1969 г. дебютира най-атрактивният представител на серията 26M. Със своя 2,6-литров двигател V6, автоматична скоростна кутия, винилов покрив с люк, сервоуправление, четири кръгли (вместо два квадратни) фара, по-големи предни спирачки, тонирани стъкла и подобрен интериор, моделът се радва на заслужено внимание. Той е наличен само в две разновидности н каросерията, като седан с 4 врати и купе с 2 врати.
През 1970 г. поделенията на Ford в Германия и Англия обединяват усилията си на много различни нива, за да формират Ford of Europe, което през следващите години води до големи промени. С последния Taunus P7b, произведен през декември 1971 г., историята на оригиналния, изцяло германски Ford, приключва. Обединените ресурси без съмнение допринасят за рационализиране на производството и намаляване на разходите, което обаче за съжаление както винаги става за сметка на индивидуализма.
