Ford Taunus: гърбавият Ford ни окрили


27
ян.
2017

Шест години след края на войната германците отново започват да усещат радостта от живота. Отново пътуват, отново се смеят и танцуват. Появяват се и първите признаци на благосъстояние. Например притежанието на автомобил със заоблена задница.

Свещениците са разярени. Хората се бият по улиците. Апостолите на морала са шокирани, скандалът е невероятен: грешницата Хилдегард Кнеф се появава гола за няколко секунди на големия екран. Годината е 1951. В страната се издигат скелетите на  новите високи сгради от стъкло и стомана. По улиците се появява гърбушко – най-красивият след Квазимодо, нещастния клисар от Нотр Дам.

Тази гърбица принадлежи на Ford Taunus de Luxe и за мнозина е колумбовото яйце на автомобилния дизайн. В същото време дизайнът всъщност е стар, Taunus-ът от преди войната изглеждаше по същия начин. Но това бе скромен модел от среден клас без хром и блясък. Те идват едва с новото благосъстояние: през 1950 г. първо се появява модификацията Spezial, а по-късно и de Luxe. Лекари, хора със свободни професии, мениджъри – днешните целеви групи на BMW – карат Taunus: продадени са общо 62 828 лимузини на цени от 5770 марки.

„Гърбавият” дизайн вече не е особено модерен. През 1951 г. вече има доста „понтонни” каросерии.

Днес са останали по-малко от 30 екземпляра в движение, и когато се опитвам да отворя вратата, удрям на камък. Ключалката е отпред, вратата се отваря назад, и когато заемете мястото си на цялата седалка тип „диван”, ресорите жално изскърцват. Много по-неприятни обаче са звуците, които се чуват, когато натисна бутона на стартера. Първата (несинхронизирана) предавка се избира лесно с лоста зад волана. Но втората – тук е скрита уловката – е на косъм до задната при движение на лоста нагоре: част от милиметъра от която зависи съдбата на скоростната кутия.

Все пак успявам да включа на втора без поражения, а четирицилиндровият двигател с водно охлаждане ръмжи в очакване на третата, най-висока предавка. С леко натискане на големият колкото лъжичка за чай педал на газта 1,2-литровият двигател с мощност 34 к.с. ускорява колата до 80 км/ч (максималната скорост е 105 км/ч) – но след това идва следващият проблем под формата на лек завой. Модният танц на годината се нарича Jitterbug. Думата е съставена от to jitter (потрепвам) и bug (бръмбар). „Треперещ бръмбар” би бил много добро определение на гърбавия Taunus. Защото той подскача и танцува на тънките си диагонални гуми и се плъзга с целите си мостове. Много е драматично – както за участниците, така и за зрителите.

Много лъскаво и модерно за времето си арматурно табло. Обявената в проспектите опционална „климатична инсталация” всъщност е най-обикновено отопление (снимката е от версия Cabriolet).

Но стига сме търсили недостатъци. Формата на Taunus, която отвън изглежда толкова компактна, но осигурява изненадващо просторен интериор, всъщност е импортирана от САЩ: още през 1938 г. Ford Sedan DeLuxe имаше същите контури като популярния модел от Кьолн. Но за германците, които заради Третия Райх са били откъснати от света за 12 години, през 1951 г. тази форма е радост за очите: впечатляващата предница с хромираните лайстни, четириъгълните прозорчета на арматурното табло за налягането на маслото, нивото на горивото, температурата на двигателя и зареждането на акумулатора. Както и стъпенките в духа на френските „гангстерски” лимузини от 30-те години. Да не пропускаме и сребристия „бастун”, който нежно стърчи в интериора и всъщност е ръчката на ръчната спирачка. Този автомобил е истинско бижу.

И ако днес е много популярен сред колекционерите, през 1951 г. е за мнозина е недостижима мечта. Защото въпреки че от 1949 г. броят на регистрираните автомобили се е увеличил с 93 процента и вече достига близо 700 000 бройки, държавните железници все още са най-важното транспортно средство в страната. И за това си има причина: работник в промишлеността печели 1,45 марки на час, а в земеделието – 0,76 марки. Килограм маргарин струва 2,80 марки, килограм хляб – 64 пфенига. За повечето германци покупката на автомобил си остава просто мечта. Все пак 6 години след края на войната хората вече могат да задоволят някои свои потребности: книги например. В новите поредици от книги с джобен формат на издателствата Rowohlt и Fischer излизат бестселъри на Томас Ман и Торнтън Уайлдър. Първото международно автомобилно изложение (IAA) във Франкфурт, открито от федералния президент Теодор Хойс, привлича повече от 600 000 посетители. Пътувания до първата Photokina в Кьолн, открита от министъра на икономиката Лудвиг Ерхард, или посещението на Рурските празници в Реклингхаузен. Още по-голям успех през тази година имат кината, които отбелязват рекордните 500 милиона зрители. Германските продуценти предлагат най-вече кич като „Зелени ливади”, но Холивуд осигурява шедьоври: „Африканската кралица” с Хъмфри Богарт или „Трамвай желание” с Марлон Брандо.

Остават пари и за почивка. Понякога. 40 процента от семействата си позволяват пътуване в чужбина. Много често и с гърбавия Ford: той е удобен, просторен и надежден. Напълно в духа на рекламния слоган на Ford „Към нови брегове”. Производителят малко е преувеличил с определението „климатична инсталация”, която не е нищо повече от отопление. В САЩ вече се разработват първите цветни телевизори, докато в Германия дори и черно-белите са рядкост. Това, което германците не могат да видят, им се разказва от добиващите все по-голяма популярност илюстровани издания: вълшебната сватба между младата Сорая и шаха на Персия например. За съжаление булката закъснява с 30 минути за церемонията, защото се затруднява да достигне до двореца с тежащата 50 килограма рокля на Dior. Ако имаше на разположение Taunus de Luxe, можеше да пристигне навреме.

Технически данни: Ford Taunus G 93 A

Четирицилиндров редови двигател; работен обем 1172 куб. см; мощност 34 к.с.; платформена рама; цели мостове отпред и отзад; тристепенна трансмисия; задно задвижване; тегло около 900 кг; максимална скорост 105 км/ч; разход на гориво 9 л/100 км; цена през 1950 г: от 5700 марки.

 

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >