Ford Granada: практичната тухла


29
апр.
2017

Война, терор, смърт. В Германия това е тема номер едно във всички заглавия. Ford представя своята луксозна лимузина. Една силна и рискована стъпка, граничеща леко с лудостта. Никой не очаква, че резултатът – моделът Granada –  ще живее толкова дълго.

Хубаво е да се подчертае, че 1972 е година на насилие, кръв и терор. Толкова много за 12 месеца. Кървавата неделя в Ирландия, убийствата в олимпийското градче в Мюнхен, неспирните бомбардировки във Виетнам, цялата година принадлежи към най-кървавите страници на историята, или може би, не съвсем?

През тази година блясват и гениалността на Бекенбауер и  инстинктът на Герд Мюлер да вкарва голове. Никога досега в Германия не се е играл толкова качествен футбол.  На фона на всичките тези положителни и отрицателни драми във Ford кипи усилен труд и производителят надминава себе си. Цената на това надскачане – 500 милиона марки.

Това, което изглежда като дърво, всъщност си е истинска пластмаса. Допълнителната екстра във вид на автоматична скоростна кутия пасва идеално на големите шестцилиндрови двигатели.

Германските и английските мениджъри успяват да изпомпат тази фантастична за 1972 година сума от детройтската компания майка. Компанията, която от времената на Ламаринената Лизи вгражда зависими задни мостове в моделите си, най-после представя първото за 71-годишната си история независимо окачване. Комфортът на возене е като при доста по-скъпите Mercedes и BMW, стъпката на колата е значително разширена и окачването е меко и приятно, такова, каквото досега е имало само в коли от най-луксозния клас. Естествено, за толкова много пари са проектирани и нови каросерии. Те се казват Consul и Granada и са успешни наследници на легендарните модели 17M/20M/26M.

Комфорт и много място на подобните на кресла седалки. Уредите са потопени толкова дълбоко в декориранато с пластмаса-псевдодърво арматурно табло, че кладенчетата им масово се използват като допълнителни джобове за вещи.

Гастарбайтерите, както и техните колеги зад граница, и то основно турските граждани, обожават новите огромни файтони от Ford. Те знаят много добре защо Granada, луксозният брат на модела Consul, моментално завладява сърцето. Той е достатъчно голям, добре оборудван с екстри и формата на задната му част напомня за извивките на ориенталска танцьорка. Естетичната част обаче не е основната причина за любовта към Granada. Масивната тухла и в технически план е много човешки изпипана. Надеждна, стабилна и дълговечна. Всичко това е описано с една фраза от реклама на Ford „Повече не можете да получите”. Това е точно така, защото по-малко понякога означава повече.

Ford и къмпинг през 1972 си пасват идеално. Мощният V6-мотор на версията 2.6 мъкне като на шега огромни каравани дори и из стръмни пътища в планините.

Естествено се намират и мрънкалници, за които Granada е просто поредният голям шосеен крайцер. С неговите извивки, голямо количество хромирани украшения и общото масивно излъчване този тип публика го класира сред колите, които разни селски фукльовци със златни ланци върху косматите си гърди мечтаят да паркират на калдъръма пред местната дискотека. На свой ред те пък смятат, че негативните мнения по този повод са изказани от някакви си клоуни. Възгледите на един клоун? Хайнрих Бол, нобеловия лауреат от Кьолн, определено не споделя възгледите на своите съвременници. Granada е най-подходящият автомобил за „Билярд в девет и половина”, защото в 690-литровия багажник може да натоварите билярдната маса, а топките може да влизат в арматурното табло.

Продължете на следващата страница

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >