2022
Появата на Galaxie в гамата на Ford оказва особено силно въздействие върху всички клиенти, които предпочитат луксозни седани с изразен спортен дух. Още в дебютните разновидности на модела се набиват на очи изключително мощните двигатели и дръзките линии, което довежда до там, че Galaxie се превръща в страшен съперник на чистокръвни модели като Thunderbird или Corvette по състезателните трасета, особено в началото на 60-те години.
Ford Galaxie e автомобилът, който с летящ старт въвежда Ford Motor Co, в така наречената “ера на мускулестите автомобили”, но въпреки, че е по-мощен от своя най-голям враг Chevrolet Impala, трудно успява да го изпревари по ръст на продажбите в първите години от производството си, поради своя монотонен и в известна степен скован дизайн, лошата аеродинамика и прекалено голямото си тегло. Ford обаче не се предава и всяка следваща година презарежда новата “реколта” на Galaxie с все по-мощни двигатели, с което не след дълго успява да счупи вътрешнозаводския рекорд на Детройт.
Още в началото на своята кариера Galaxie стартира с първия истински “мускулест” двигател, конструиран във фирмата – 352 Interceptor Special V8. Неговата най-ранна версия се оборудва с алуминиев четирикамерен карбуратор и генерира мощност от 360 к.с. при степен на сгъстяване 10,6:1. През 1962 г. “наддаването” продължава с изцяло новия V8 от 406 куб. инча, който се предлага във вариант с един четирикамерен карбуратор Holley и мощност 385 к.с. или с три двукамерни карбуратора от същата марка, при което мощността е увеличена до 405 к.с.!
Ford Galaxie от 1965 г. е чистокръвен наследник на своите предшественици от първата половина на 60-те години. Външно той се отличава с едни много по-строги, изчистени и геометрични линии, както и с най-характерния си белег – вертикално поставените сдвоени фарове, които тогава за първи път се появяват в гамата на компанията, а също така и със спортното и здраво предно окачване, но истинските промени в серията идват в средата на 1965 г. с представянето на двата нови двигателя. Първият от тях е “по-сдържания” Thunderbird 427 Super High Performance V8, който е усъвършенстван вариант на серийния 427 и на практика запазва същата мощност, но устойчивостта му е повишена (нещо особено важно при участие в състезания), а блокът е снабден с нова система за смазване, поставена в неговата долна лява част. Той развива 410 к.с., а при версията с четири двойни карбуратора мощността е повишена до 425 к.с. Така нареченият “side oiler” (странично смазван) двигател обаче никога не успява да засенчи умопомрачаващия “cammer” 427, който влиза на въоръжение в гамата на Galaxie през същата 1965 г.
До момента той остава в историята като най-мощния масово тиражиран двигател, правен някога. В стремежа си за превъзходство над легендарния двигател Hemi, създаден от Chrysler, Ford поставя изцяло нова глава върху стандартния блок на 427, снабдена с полусферични горивни камери, и два горни разпределителни вала, откъдето идва и прозвището на двигателя. Със своя четирикамерен карбуратор, “cammer” достига убийствена мощност от 657 к.с. при ускорение от 0 до 100 км/ч, равно на 4,8 секунди, което го прави твърде неудържим за употреба в градски условия… Дори и организаторите на NASCAR отказват да хомологират чудовищния агрегат за участие в състезания, но Ford получава възможността да демонстрира неговия потенциал в много други надпревари, което се отразява особено благоприятно върху фирмения имидж и респективно върху ръста на продажбите.
Чрез своята серия Galaxie от 1965 г., Ford навлиза в нова ера, в която луксозните седани придобиват по-семпло и младежко излъчване, и получават невиждана до момента сила – златната ера на “мускулестите автомобили”.
