Ford Fiesta в продължителен тест: като омагьосана!

Механиката на Fiesta се справи с продължителния тест от 100 000 километра без проблеми. Но електрониката се провали. Акумулаторът се изтощаваше сам, сякаш му бе правена черна магия - и то многократно


2
сеп.
2017

Предишното поколение на Fiesta е спечелило много сравнителни тестове в АUТО BILD. И винаги са хвалили формата и добрата динамика – а междувременно малкият автомобил на Ford участва и в световния рали-шампионат. Звучи многообещаващо: колата е конкурентоспособна, спортна – а и имиджът е висок. Но каква е ползата за нас, когато състезателната версия печели ралита във Финландия, а стандартният модел ни тормози с проблемите си във всекидневието? Никаква! Дали има разминаване между претенциите и реалността, най-добре си проличава при продължителните тестове от 100 000 километра на АUТО BILD. Нашата Fiesta 1.25 пое по маратонската дистанция през април 2009 година – и то с изисканото ниво на оборудване Titanium, с което струва минимум 29 800 лв. (за Германия, в България – от 23 450 лв.).

45 387 км: акумулаторът е изтощен

По онова време седмото поколение на Fiesta бе на пазара само от 6 месеца и все още всички се заглеждаха по нея. Изискан дизайн с приятни пропорции, каросерия с 5 врати, която почти прилича на Coupe – че дори и с „нахално“ малко спойлерче отзад. Този малък червен Ford сигурно е много приятен за каране – поне така си мислехме тогава. Защото бяхме поръчали бензиновия двигател с мощност 82 к.с. – която по принцип е достатъчна за малък автомобил. Но не и за Fiesta с тегло 1,1 тона, която се налагаше често да пътува на дълги разстояния, а не само из центъра на Хамбург. „На автомагистралата двигателят звучи напрегнато“ – така звучи една от първите записки в бордния дневник – „трябва яко да „настъпвате“ мотора, за да се движите по-динамично“.

56 283 км: в акумулатора „няма никой“
Помощ на пътя: нашата Fiesta много кратно се нуждаеше от подаване на електричество от външен източник. Енергията тайничко се „изсмукваше“ от дефектен модул.

Тестовият редактор Йорг Малцан и фотографът Свен Кригер са го казали съвсем точно. Така си е, 114 Нм не могат да осигурят никаква еластичност, моторчето иска високи обороти. А това се отразява негативно на разхода на гориво. Средният разход на Fiesta по време на продължителния тест бе около 8 литра. За сметка на това малкият 1,25-литров двигател работеше надеждно. Пълна газ по магистралата? Стресиращо Stop and go движение в центъра на града? Duratec двигателят с опростена конструкция не се плашеше от нищо. Само веднъж се случи четвърти цилиндър да работи неравномерно – оказа се, че гризач е прегризал кабела към свещта. Електрически проблем, за който производителят няма никаква вина и поради което не е отразен в равносметката на теста. Много по-сериозно отражение върху крайното класиране на модела в нашата ранглиста по надеждност имаха другите проблеми с електрическата инсталация.

Електрическите лампи горят – случва се и е нормално. Но когато това се случва твърде често, явно има някакъв проблем. Освен това един от сервизите (в Германия) ни таксува близо 120 лева за смяна на лампа Н7. Това е прекалено! Не по-малка дразнещо: три пъти се налагаше сутрин да стартираме двигателя с чужда помощ – тоест с кабели. Защото преди това някакъв таен потребител на енергия бе „изсмукал“ акумулатора. Още по-дразнещ е фактът, че това се случва често, а както причината (дефект в модула за гласово управление), така и решението ( смяна на детайла) са добре познати на сервизите на Ford. И ако те си бяха свършили работата по-добре, нямаше да закъсваме три пъти, а омагьосаното гласово управление нямаше да отхвърли Fiesta чак на 47-0 място в класацията по надеждност. Жалко, защото иначе автомобилът функционираше добре.

Износен ремък на спомагателните агрегати, пропускащ уплътнител за масло, блокирал предпазен колан на задната седалка и ръждясалата основа на антената – това бе всичко, което се случи за 100 000 километра. Както и обичайните дреболии като смяна на спирачките на предната ос, на гумите, доливане на „глътка“ моторно масло – тестовият автомобил се държа много добре. Леко ни нервираха и шумните лагери на съединителя и трансмисията, които иначе работеха безупречно.

Но шумовете бяха като при износен употребяван автомобил. А какво е мнението на водачите? По принцип доста добро – като изключим някои недомислици: редакторът Юрген фон Госен се оплакваше от „неудобните бутони на стъклоповдигачите и неточния парктроник“, фотографът Божо Фуркес се дразнеше от „шумния вентилатор на климатичната инсталация“, а графикът Марио Пукшеч смяташе, че „подгряването на седалката ми подпали задника“. Пълно единомислие имаше по отношение на поведението на пътя и комфорта на возене. „Безупречен автомобил“, резюмира колегата Юрген Греве в бордния дневник. И имаше пълно право – стига електрическата инсталация да не създава проблеми.

Още по темата

Card image cap
Тест: първият хибрид на Renault

9
окт.
2017

Първият хибриден модел на Renault е комбиниран с дизелов агрегат. Обозначението на модела Hybrid Assist обещава повече, отколкото може да изпълни

Card image cap
Hyundai i20 Coupé 1,0 Turbo GDI – спортист за всекидневието

5
юли
2016

Моделът с три врати е значително по-динамичен от големия си брат. И пръв получава новият 3-цилиндров турбодвигател с директно впръскване

Card image cap
Първи тест на новото базово Ferrari

10
мар.
2018

То се нарича Portofino и е различно от своя предшественик. AUTO BILD вече го тества!

Card image cap

В последния брой:

Архив >

usedTag: