Fiat Panda 4×4 се появи през 1983 с двойно задвижване на Steyr – и изцяло различна задна ос. Тествахме бонзай-всъдехода.
На пръв една семпла кутийка, за подвизите извън пътя на този джобен всъдеход от 80-те години се носят легенди.
Бернд Нюкел (59), лесничей от Хилшайд във Вестервалд, дълго време остава верен на своята Panda от 1994 г. „Когато през зимата паднеха 30 до 40 сантиметра сняг, всички тежки всъдеходи се затрудняваха – Panda не затъваше заради теглото си.“
През 2006 г. служебният автомобил на Бернд започва да ръждясва, а междувременно трудно се намират и 13-цолови гуми за автомобила.
Нова задна ос от създателите на G-клас на Mercedes
Освен корозията, основен недостатък на малкия „италианец” е и силното накланяне при страничен вятър. Но затова пък повратливостта и икономичността компенсират неговия собственик. Steyr-Daimler-Puch (днес Magna Steyr), създателите на G-клас на Mercedes и офроуд-катерачите Haflinger и Pinzgauer, са монтирали на малкия автомобил изцяло нова задна ос.
Серийното независимо окачване със спираловидни пружини е сменено с неподвижен мост с листови ресори – с оглед на по-голяма здравина, по-голям полезен и прикачен товар. Под задния диференциал има клиренс от цели 220 мм, който отпред за съжаление намалява на 150 мм заради предпазните тръби под двигателя и трансмисията.
Ако днес търсите Panda 4×4 от първото поколение, то отворите малко оферти в Германия например за 19 години производство са продадени само 7000 екземпляра. Освен типичните слаби страни на старите италиански автомобили като ръжда, проблеми с електрическата инсталация, трябва да предвидите и разбито предно окачване, както и провиснал плат на тавана. Екземплярите след 1992 г. разполагат с по-голям 1,1-литров двигател, но също и с превключване с жило на Боуден,което изисква настройка.
Panda 4×4 с Fire-двигател
Тестваният от нас автомобил към момента на снимките – в момента Panda е продадена – беше притежание на Фридеман Дьолгер фон Щайн от Висбаден. Предприемачът е име в модната индустрия в Германия и има слабост към малките италианския автомобили.
Притежава и стандартна Panda със 750-кубиков двигател. Моторът Fire стартира след първото завъртане на ключа. Този 1-литров агрегат с горно разположен разпределителен вал е сглобен от роботи (FIRE = Fully Integrated Robotized Engine).
Минимализмът на Panda се изразява с много гола ламарина, скърцащи пластмасови превключватели и ръчки за управлението, но в случая с ниво на оборудване „4×4 Sisley“ (наречено на модната марка) облагородено с частично тапицирани с кожа седалки и допълнителни уреди за офроуд. Седалките не разполагат с регулиращи се облегалки, но все пак не става дума за къмпинг-столове като при ранните екземпляри на Panda.
Трета предавка изисква концентрация
Първата от общо петте предавки играе ролята на офроуд предавка за пълзене и замества понижаващите предавки за извън пътя – подобно на VW Iltis или Dacia Duster. Първата предавка е с толкова късо предавателно отношение, че служи само за потегляне и след това веднага трябва да превключите на втора. Тънкият скоростен лост не особено прецизен.
Третата предавка изисква концентрация: трябва да натиснете педала на съединителя докрай – най-добре с тесни италиански обувки, тъй като педалите са близо един до друг.
Нещо, което продължава да ни изненадва в днешно време: колко пъргави са тези автомобили от 80-те години. 4-цилиндровият мотор поддържа добре газта. Като освен на магистралата, не дава усещането, че е недостатъчно добре моторизиран. Директното управление доставя радост сервоподпомагането е ненужно. Panda е автомобил за добро настроение. „Минувачите ми се усмихват и ми махат с ръка“, казва притежателят на Panda от Висбаден.
Този екземпляр е изминал цели 154 000 километра, тоест не е седял постоянно в гаража. Друго предимство: няма напукани уплътнения, но вратите и джантите са третирани от появилата се ръжда. Сменени са и маншоните на каретата – частите са евтини, монтажът – отнемащ време. Резултатът е убедителен: всички износващи се части са сменени, но тапицериите са оставени оригинални, за да може 34-годишният автомобил да разказва своята история.
Първата Panda се появява точно преди втората петролна криза през 1979/80, време на покачващи се цени на горивата – горе-долу като сега. Вместо с хибридна техника, с прегледен минимализъм с тънка ламарина – тогава нормите на краш-тестовете не бяха толкова строги.
Технически данни и цена: Fiat Panda 4×4 (1983)
двигател: ред. 4-цил., отпред напречно
работен обем: 999 cм3
мощност: 32 кВт. (44 к.с.) при 5000 об/мин
макс. въртящ момент: 76 Нм при 2750 об/мин
0-100 км/ч: 17,5 секунди
макс. скорост: 125 км/ч
задвижване: двойно, включващо се, 5-степ. механична
Д/Ш/В: 3465/1500/1535 мм
клиренс: 150 мм
гуми: 145/80 R 13
разход на гориво: 7,0 л А 95 Н/100 км
собствено тегло: 790 кг
стойност в днешно време: около 22 000 лв. (състояние 2)
