Ретро » Fiat 500 – автомобилът, който осигури мобилност на Италия

Fiat 500 – автомобилът, който осигури мобилност на Италия

0611
2021

Вратата щраква тихо в ключалката. Завъртам ключа на запалването, дръпвам малкото лостче отдясно и леко натискам педала на газта. 23 к.с. оживяват. И внезапно отново съм на 6 години. Като навремето в Италия, през лятото на 1983 година. Тогава за пръв път видях Fiat 500. Това бе началото на една любов, която като всяка истинска любов е завинаги. Все още обикновени употребявани автомобили през 1983 година, тези симпатични мъници бяха част от картината по пътищата на слънчевия Юг на Италия. У дома нямаше такива неща. Автомобили за деца!

Бях убедена, че ще мога да управлявам този автомобил, без да седя в скута на баща си. В тази позиция редовно вкарвах семейното Renault 16 в нашия гараж. Но този детски автомобил сякаш бе направен точно за мен. Постоянно молех родителите си да ми купят такъв. Те обаче не бяха склонни. През останалото време от почивката броях детските автомобили. „Тате, виж, един детски автомобил! Мамо, един детски автомобил“, се провиквах постоянно от задната седалка. Моите родители реагираха на ентусиазма ми с напрегнати усмивки и вероятно много пъти са си мечтали вместо в Италия да бяхме пътували до Северно море. Сега вече съм пораснала, седя в моя детски автомобил и включвам първа предавка.

Още като дете Никол е нямала търпение някога да покара Fiat 500. Малкото моделче винаги е стояло на нощната й масичка

Когато излизам на улицата, се страхувам, че може да бъдем прегазени от някой от множеството SUV-ове. Дали те изобщо ме виждат? О да, виждат ме, една класика не може да остане незабелязана, особено ако е така красива и добре запазена. Не всички стари автомобили са имали толкова щастлива съдба като нашия светлосин екземпляр. Сещам се и за един много особен модел. През 2014 година, вече със съпруга си и с дъщеря ни, отново пътувах до Италия. По пътя към Карара, където е бил добит мраморът за „Давид“ на Микеланджело, трябваше да минем по един планински път, който беше толкова тесен, че се притесних да не паднем в пропастта. И тогава го открихме, изоставен в края на пътя, един стар Fiat 500, целия обрасъл, сякаш природата искаше да ни каже: ако вие не го искате, аз ще го задържа с удоволствие. Съпругът ми ме възпря да сляза от колата ни под наем, да вържа с въже и да изтеглим на буксир ръждясалата купчина ламарини. Защото внезапно всички спомени се върнаха.

Двигателчето с работен обем 594 куб. см бръмчи като шевна машина. Има дори и нещо като ускорение – благодарение на ниското тегло

В двора на чичо ми беше паркиран един полуразглобен Fiat 500, за да могат децата да си играят с него. Той нямаше нито двигател, нито колела. А от един момент нататък и прозорци. С него ние, децата, обикаляхме света. Шофьорът винаги бях аз. Моите сестри и братовчеди трябваше да се карат за останалите места. Връзвахме един стар куфар с нашите любими вещи върху багажника и потегляхме. Лекувахме лапите на лъвовете в Африка, пушехме лулата на мира с индианците и играехме футбол на Луната. За нас Fiat 500 бе извор на вдъхновение, средство за придвижване и скривалище, с което лятото и детството никога не свършваха.

Прегледен кокпит от ламарина, облагороден със спортен калъф на волана

Облаците изчезват, изгрява слънцето. Време е да отворим покрива. Това става ръчно и с една ръка. Практично. Последен завой – диаметърът му е впечатляващо малък и Fiat 500 и аз се връщаме в слънчевия двор. Дойде краят на нашето приключение. Някой беше казал, че шофирането на стар автомобил винаги е и пътуване във времето.Днешното пътуване и моето минало приключват с един твърд план за бъдещето: някой ден един Fiat 500 ще ми принадлежи. Може би поскоро, отколкото очаквам. Защото ако никой не ме забележи, ще си го прибера в ръчната чанта.

Оптимистичен по италиански километраж – 120 км/ч може да развие само при свободно падане

Fiat 500 – автомобилът, който осигури мобилност на Италия

рез 1957 година дизайнерът Данте Джакоза създава 500 (Cinquecento на италиански), който само след няколко години вече може да бъде видян на всеки ъгъл между езерото Гарда и Сицилия. В началото с 13 к.с. и без задна седалка, пригоденият за центровете на старите градове мъник развива 85 км/ч. През 1972 година като 500 R вече развива 18 к.с. и предлага място за цялото семейство. До 1977 година Fiat произвежда общо 3 702 078 екземпляра.

Нашият фотомодел Fiat 500 R от 1973 година се задвижва от двуцилиндровия двигател от Fiat 126 с 23 к.с.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

Двигател 2 цилиндъра, отзад Работен обем 594 см3 Мощност 13 кВт (18 к.с.) при 4000 об/мин Макс. въртящ момент 36 Нм при 2500 об/мин Задвижване задно Д/Ш/В 2970/1320/1325 мм Тегло (празен) 525 кг Багажник н. д. 0–100 км/ч ок. 90 сек Макс. скорост 100 км/ч Разход 5,5 л Цена 4390 герм. марки (1972), стойност към момента – ок. 20 000 лв.

Още по темата