2023
В средата на 60-те години Fiat лансира два изцяло нови модела с доста сходен силует. Най-напред е представен добре познатият на всички Fiat 124, създаден като наследник на серията 1100, и основен конкурент на Opel Kadett, VW 1600 и Ford 12М в долния среден клас. Съвсем скоро след него се появява по-мощният и сравнително луксозен Fiat 125, който би трябвало да е равностоен опонент на спортните, компактни модели на BMW и Alfa Romeo. Каросерията му е базирана на Fiat 124, лансиран през 1966 г., но е с 18 см по-дълга, като 8,5 см от тях са в полза на междуосието. Докато подовата платформа на Fiat 124 е с нов дизайн с винтови пружини на задното окачване, при 125 до голяма степен е използван вече съществуващият подов комплект с архаичните листови ресори, наследен от неговия предшественик Fiat 1500 от 1961 г.
Докато успешният Fiat 124 (който през 1966 г. е избран за „Автомобил на годината“) се произвежда по лиценз в близо 10 държави в продължение на няколко десетилетия, то неговият малко по-голям и малко по-луксозен събрат изобщо не се радва на такава популярност. Единственият пробив е направен с продажбата на лиценза за производство на модела 125 на Полша в края на 60-те и на Аржентина в началото на 70-те. Попадайки в тези две страни, Fiat 125 заживява собствен живот, силно повлиян от особеностите на съответната икономика. Докато Polski-Fiat 125 преминава през няколко специфични трансформации, версията, произвеждана в Аржентина след 1972 г., почти по нищо не се различава от оригинала, чието производство в Италия е преустановено точно тогава. В края на 70-те години дизайнът му вече е доста изостанал от актуалните тенденции и идва време за промяна, която обаче е съобразена с ограничения технологичен и финансов ресурс на производителя и затова се свежда само до някои козметични промени. Те се проявяват най-добре в оформлението на предната част, която вече е с пластмасова решетка и правоъгълни фарове, както и по отношение на задните светлини, които са заменени с такива от втората версия на испанския Seat 124 (1975 – 1980), рестилизиран от самия Джуджаро.
Това обновяване дава още малко живот на не особено успешния и доста архаичен аржентински Fiat, чиято ретуширана версия (наречена Mirafiori по италиански образец) дебютира през 1980 г. Също както и предходния модел, който се предлага в две разновидности – Fiat 125 S и SL, представителите на новата версия са преименувани съответно на 125 C и 125 CL. В случая е запазен старият четирицилиндров двигател с работен обем 1608 куб.см, проектиран от легендарния инженер на Fiat Аурелио Лампреди. Агрегатът е с два горни разпределителни вала, задвижвани от неопренов ремък (широко използван в Аржентина), като основната разлика между двете изпълнения е в максималната мощност от 100 к.с. при С и 110 к.с. при 6200 об/мин при CL. Основните използвани карбуратори са съответно Weber 34 DCHE 20 и Solex C34 PAIA 33.2. Интересна подробност от историята на Fiat 125 C/CL е, че това е първият произвеждан в Аржентина лек автомобил, оборудван с петстепенна скоростна кутия.
По отношение на интериора, най-много промени се откриват в изцяло новото арматурно табло с ударопоглъщаща повърност, модерен дизайн, повече уреди и малко повече електроника от предходния вариант. Налични са и някои екстри, като алуминиеви джанти със спортен дизайн, отопляемо задно стъкло, предпазни колани, конзола с радио и касетофон, подложка за багажник и халогенни фарове.
Актуализианият модел се произвежда само две години и през 1982 г. неговата кариера в Аржентина приключва. Полският аналог обаче остава на конвейера до 1991 г., като за целия период от производството си е тиражиран в почти 1,5 милиона броя, а негови лицензни версии се правят в Египет, Югославия, Колумбия, Тайланд и Индонезия – странен феномен, който финансовите стратези на фирмата Fiat не могат да си обяснят и до днес.
