2023
Джанино Марцото е един от наследниците на добре известната в текстилния бизнес фамилия Марцото. Той е добър приятел на Енцо Ферари, както и запален любител на автомобилния спорт. Първият му старт е през 1948 г., като през 1950 и 1953 г. печели Миле Миля, а през 1954 г. завършва на пето място в 24-те часа на Льо Ман. Още през 1951 г. заедно с тримата си братя основава автомобилния отбор Scuderia Marzotto във Валданго, близо до Виченца, с който участва в различни автомобилни състезания, като Миле Миля и Обиколката на Сицилия, предимно с автомобили Ferrari. Екипът не просто купува коли от Модена, но също така ги модифицира почти до неузнаваемост според инструкциите на Джанино. Той разполага с над 20 автомобила Ferrari, като специално внимание заслужава проектът, осъществен от каросерийната фирма Fontana със седалище в Падуа.
Аеродинамичната каросерия, базирана на Ferrari 212 Export, е проектирана от известния дизайнер и скулптор Франко Реджани и е наречена „Ferrari Uovo“ (Яйцето на Ферари), поради яйцевидния си въздухозаборник. Състезателната история на използваното шаси с номер 024МВ обаче започва малко по-рано. Автомобилът е доставен на Scuderia Marzotto на 2 февруари 1950 г. а първият му старт е на рали Тарга Флорио през същата година. След това взима участие и в Миле Миля, където навигатор на Марцото е Франко Кристалди, но след претърпяна там тежка катастрофа е върнат на Ferrari, където е напълно възстановен. Братята не са много доволни от представянето на автомобила и смятат, че една нова каросерия може да бъде от полза, след което е взето решение шасито да бъде изпратено на фирмата Fontana. През 1951 г. там е направена обтекаема надстройка с екзотичен дизайн, наподобяващ самолет без крила, който няма аналог с нищо познато. Тя е оформена от тънки алуминиеви листове Peraluman върху пространствена тръбна рама, благодарение на което автомобилът става със 150 кг по-лек от най-леките стандартни изпълнения на Ferrari. Силно извитото предно стъкло е от кристал, окачването е с двойни амортисьори, спирачките са от Формула 2, а специалният резервоар е с обем 156 литра, което позволява пробег от 550 километра.
Двигателят с работен обем 4,1 литра е оборудван с три карбуратора и достига мощност от 186 к.с. “Uovo” е типично олицетворение на състезателен автомобил, създаден без ограничение на творческото въображение и финансовите възможности.
Първият старт на автомобила е на Джиро ди Сицилия, когато все още е небоядисан и е оборудван с огромен самолетен фар отляво. Първоначално е начело във временното класиране, но отпада заради счупен диференциал.
През 1952 г. със същия автомобил стартират Гуидо Манчини и Адриано Ерколи на Миле Миля. В рамките на годината той е управляван и от Джулио Кабианка, който печели първо място в планинската надпревара Тренто-Бондоне, а само няколко дни по-късно става четвърти в генералното класиране и първи в класа на Копа дел Тоскана. Последното известно участие на “Uovo” за неговата съвсем кратка кариера е през септември 1952 г. на пистата Авус в Германия, където завършва четвърти в генералното класиране.
По повод на този екстравагантен проект, граф Марцото споделя: „Тази кола може би беше грозна, но беше и много по-лека и по-бърза от обичайните модели на Ferrari. Когато Комендаторе (Енцо Ферари) видя „Яйцето“ за първи път, той замълча така, сякаш някакво зло заклинание беше обезобразило едно от неговите творения.“
