Ferrari GTO: рожбата на група Б

1301
2025

Ferrari GTO (известен и като Ferrari 288 GTO) е екзотична версия на Ferrari 308 GTB, произвеждана от Ferrari между1984 и 1985 г. Съкращението GTO произлиза от GT за Gran Turismo и O – от италианското Omologato.

Той е разработен за състезания от Група Б, което изисква производството на минимум 200 бройки за хомологация. След смъртта на Хенри Тойвонен и навигатора му Серджо Кресто на рали Корсика през 1986 г. обаче, ФИА закрива този състезателен клас, оставяйки само рали Група А. В резултат на това, 288 GTO никога не е участвал в състезание и всички 272 произведени бройки се ограничават само с второстепенната роля на шосейни автомобили.

Работният обем от 2855 куб. см е съобразен с изискванията на ФИА, според които кубатурата на двигателите с принудително пълнене трябва да се умножи по 1.4. Според тази формула теоретичният работен обем на GTO става 3997 куб. см, което е точно под лимита на Група Б от 4.0 литра. Всеки цилиндър има 4 кла­пана, които заедно с полусферичната горивна камера с централно разположена запалителна свещ осигуряват най-благоприятния работен режим, минимални топлинни загуби и бездетонационно изгаряне. Монтирана е система за индиректно впръскване Marelli-Weber, горивната помпа е електрическа, а запалителна­та уредба е транзисторна от безконтактен тип. Принудителното пълнене се осъществя­ва с помощта на два турбокомпресора с междинно охлаждане на сгъстения въздух, чието максимално надналягане достига 80 кПа.

Окачването отпред и отзад е с напречни торсионни стабилизатори за напречните колебания. Кормилното управление е със зъбна рейка, а кормилният вал е шарнирен. Спирачната уредба е хидравлична, двукръгова с вакуумен сервоусилвател. Предните и задните спирачки са дискови с вътрешно охлаждане, като за задния мост е предвиден регулатор за спирачното усилие, за да се из­бегне блокиране на колелата.

За разлика от двигателя на Ferrari 308 (с работен обем от 2926 куб. см), двигателят на GTO е поставен надлъжно, а задното багажно отделение е заето от двата турбокомпресора и интеркулерите. Състезателната предавателна кутия е монтирана в задната част на двигателя, което налага преместването на диференциала и колелата по-назад. Като резултат междуосието на Ferrari 288 е увеличено със 110 мм спрямо това на 308 и става 2450 мм. Следата на автомобила е още по-широка, за да побере по-широките джанти и гуми (предните гуми са Goodyear NCT 225/50VR16, монтирани на 16-цолови джанти Speedline с ширина 8 инча, а задните са 255/50VR16, като ширината на 16-цоловите джанти е 10 инча), които спомагат за по-добро завиване, спиране и за по-добра способност за пренасяне на мощността от 405 к.с. и въртящия момент от 496 Нм върху асфалта. GTO има впечатляваща динамика с ускорение от 0 до 96 км/ч за по-малко 4 секунди, а ускорението от 0 до 201 км/ч отнема точно 15 секунди.

Максималната скорост на 288 GTO е 304 км/ч, което го превръща в първия сериен автомобил на своето време, надхвърлил 300-километровата граница.

Освен основната серия, са направени и пет бройки 288 GTO Evoluzione, които се отличават с по-агресивна и по-аеродинамична каросерия и увеличена мощност, която първоначално е около 660 к.с. Собственото тегло на Evoluzione е 940 килограма, а максималната му скорост достига 362 км/ч. Тези специални версии най-много приличат на външен на направеното скоро след това Ferrari F40.

Днес са запазени само три бройки от 288 GTO Evoluzione, като една от тях е в музея на Ferrari в Маранело.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин