Ferrari F12 tdf: повече „коне“, по-малко килограми

9 сутринта, тестовата писта на Ferrari „Фиорано“. Две F12 очакват своите изпитателни обиколки, всичко е подготвено, камерите са позиционирани, слънцето се усмихва при температура 15 градуса, а авторът на този текст е изпълнен с радост. Защото ще седне зад волана на най-доброто, най-мощното и най-бързото GT за улицата, което Ferrari някога е създавало. На разположение няма да има тестови автомобили, всички 799 екземпляра са разпродадени още преди лансирането на модела. В това F12 е въплътено всичко, което може да бъде извлечено от моторспорта и да бъде внедрено в нормална кола за обществените пътища.

Брутално: F12 tdf спринтира от 0 до 100 км/ч за под 3 сек и достига до 200 км/ч за 7,9.

Под карбоновия капак работи 12-цилиндров звяр

Искате по-точна информация? Prego! Съкращението tdf не означава първото дизелово Ferrari, а идва от Tour de France – автомобилно състезание от 60-те години, в което италианците бележат успехи. Новата звезда можеше да бъде наречена GTB или GTO като при 599, но подобни модели в Маранело имат бутиков, исторически характер и се създават само веднъж. Специалните версии на Ferrari в последните години се отличаваха преди всичко с по-спортния си дух. Повече „коне“, по-малки килограми и повече усещане за моторспорт, отколкото GT. Така е и при новия F12 tdf. Под карбоновия капак работи най-мощният V12, монтиран някога в хомолигирано за обществените пътища Ferrari. Вместо 740 конски сили като в нормалното F12 Berlinetta тук се „раздават“ 780. Към финия тунинг на мотора спадат и взетите от моторспорта механични повдигачи на клапаните и всмукателните колектори с променлива геометрия като при старите V10 във Формула 1. Целият всмукателен тракт също е преработен и „по-склонен“ към високи обороти заради по-големия диаметър на дроселовата клапа.

Благодарение на подобрената аеродинамика в завоите колата е стабилна почти колкото на правите.

Ускорение като на състезателен автомобил

7-степенната трансмисия с два съединителя от F12 Berlinetta също е преработена. Разликата между най-ниското и най-високото предавателно числа е намалено с 6%, което води до намаляване на времето за възходящо превключване с 30% и с до 40% – при низходящо. Естествено, позитивният допълнителен ефект е по-бързото ускорение: първото High Performance GT-Ferrari прави упражнението 0-100 за по-малко от 3 секунди, а за достигане на 200 км/ч му трябват само 7,9. Въпреки късите предавки максималната скорост е над 340 км/ч. Брутално обратно ускорение гарантират керамичните спирачки от LaFerrari. Повече внимание инженерите са обърнали и на аеродинамиката и на теглото. За спортен автомобил купето изглежда малко „пълничко“ – но в действителност със своите 1525 кг то не е толкова тежко. С помощта на строга диета и използване на карбон екипът по разработката е успял да намали теглото със 110 кг. По този начин при колата се получава относителна мощност 1,8 кг на к.с. – стойност между LaFerrari (1,4 кг/к.с.) и Porsche 918 Spyder (1,9 кг/к.с.).

Още по-радикални са модификациите по аеродинамиката. По пода има допълнителни елементи за „изравняване“, поставени са и три допълнителни активни дифузьора. Нови въздухозаборници в предните калници ускоряват въздуха и създават по-добро притискане. Комбинация от крилца и сплитери отпред отвежда въздуха в правилната посока.

Аеродинамичните „трикове“ си заслужават

Но нека говорим в числа: при скорост 200 км/ч притискането от 230 килограма е близо два пъти по-високо, отколкото при нормалното F12 (123 кг). Промените по дизайна са толкова радикални, че Ferrari говори за тотално нов дизайнерски език спрямо Berlinetta. Най-важният плюс при tdf се казва Passo Corto – или завиваща задна ос. Познатата от конкуренцията система празнува премиерата си в tdf и настройва ъгъла на задните колела (до 1,5 градуса) в зависимост от параметри като ъгъл на волана и скорост на движение. Идеята е системата да осигури по-висока скорост в завой. Следата на F12 tdf е увеличена. Вместо стандарните 255-ци на джанти 9,5х20 цола машината се оборудва с гуми Pirelli P Zero Corsa в размер 275 на по-леки джанти 10х20. Време е да се мятаме в седалките тип „корито“, за които комфортът е чужд. На пода няма мокет, но за сметка на това в купето има много карбон. Пространството пред педалите е облицовано така, че обувките да не се пързалят. Тестовият пилот и състезател Рафаел де Симоне идва до автомобила и ми разкрива процедурата около теста. От типичния итало-английски успявам да разбера, че имам шест обиколки – една за опознаване на трасето, четири бързи и една за охлаждане. Преди да изляза на трасето, Рафаел настройва колата от Manettino на волана.

Без електронни „досадници“ F12 dpf дрифтира върховно – стига да успявате да го овладеете.

Лесен контрол върху танца на задницата

Започваме с режим Race, при който тракшън контролът (СТ) и ESP остават включени. Нека да видим дали действително колата е с 2 секунди на обиколка по-бърза от F12 Berlinetta. Още в първите метри дъхът ми спира – педалът на газта реагира и на най-малкото движение, a tdf „скача“ напред. Жълтият снаряд се изстрелва, а за няколко мига стрелката на скоростомера изминава разстоянието между 100 и 200. В остри завои електрониката се намеса прекалено грубо – но в интерес на истината, позволява добро отклонение на задницата. По правите V12 е изключително гръмогласен, петте червени диода на волана мигат, а моторът се развърта до 9000 об/мин преди всяка смяна на предавка. Времената за превключване са като при състезателна кола. Спирачките от LaFerrari позволяват максимално късно спиране преди завоите. Време е за трети тур – сега CT и ESP са изключени. Благодарение на гумите в размер 275 не усещам недозавиване, колата влиза директно в дрифт. Леката задница изисква повече работа с волана, но никога не изпитвате страх, че губите контрола върху колата. Отново пускаме ESC, сега tdf се държи по-спокойно и не е толкова гръмогласен.

Във всеки метър водачът чувства напредъка от Berlinetta до tdf, а времената стават все по-добри. Удря 16-ият част и долита хеликоптер. На пистата се появява шефът на Fiat и Ferrari Серджо Маркионе. Съвсем лежерно, облечен по традиция в пуловер, италианският бос оставя чантата си с документи и поглежда внимателно F12. “E bella? Bene?”, разпитва той журналистите. В този момент единственото, за което се сещам на италианските, са думи „grande, grande”.

Извод

В този момент бих могъл да изредя всички италиански поговорки на тема „любов“. Въпреки че съм карал много спортни автомобили, смело мога да твърдя, че никое друго купе не успя да направи по-добре „шпагата“ между всекидневна пригодност и поведение на пистата като Ferrari F12 tdf.