2018
„И при мен беше любов от втори поглед“, клати глава господинът, собственик на единственото Ferrari 400i в България. Нито е 2-местно, нито червено, нито дори със задно разположен двигател. Що за странна птица е това? И има ли изобщо моралното право да носи „кончето“ на предния си капак? Но кои сме ние, че да задаваме подобни въпроси – щом именно на такъв модел се е возил самият Енцо Ферари. В историята Grand tourer-ът, който разполага с място за четирима, ще остане като първотo Ferrari, oборудвано с автоматична скоростна кутия – 3-степенната GM THM400. Нещо повече – моделът, който първоначално дебютира като 365 GT, e най-дълго произвежданият в историята на марката от Маранело – цели 17 години и половина, от 1972 до 1989 (вече като 412i).

Леонардо Фиораванти залага на класически 3-обемен дизайн на каросерията – а не на „фастбек“ формата като при предшественика 365 GTC/4
Комфортът на шофирането без нужда от превключване е комбиниран и с огромен багажник – който вероятно първият собственик на героя на нашата фотосесия е оценил високо по време на пътуването си из Европа. Американският милиардер Джефри Рапапорт купува колата в Париж през юли 1985 и заедно със съпругата си тръгва на пътешествие през Стария континент. След шосейния круиз изтощеният от живота богаташ планира да изнесе автомобила към САЩ. Явно интересът му към колата е поизстинал и той я зарязва във Франция – но всяка година заплаща за редовното й сервизиране при дилъра на марката Charles Pozzi.
Работата на 12-те цилиндъра (всеки с обем 402 куб.см – оттам идва и наименованието на модела) сякаш следва ритъма на 80-те – но не с хитове като Money for Nothing на Dire Straits или Careless Whisper на Джордж Майкъл, а с онзи характерен звук, създаден без намесата на катализатор. Ако божественият аромат на боядисаната в червено кожа, която сякаш става още по-чаровна с годините, не ви е достатъчен, за да се върнете три десетилетия назад, отворете аптечката: тук още седят лекарства, чиито срок на годност е изтекъл през 1987!

Табелката до кръглите задните светлини сигнализира – това е първото Ferrari с автоматик в историята!
Ferrari-то с четири места е много специално не само защото е спечелило сърцата на хора като Мик Джагър (365GT4, 400GT), Серджо Пининфарина (400GT), Уитни Хюстън (412) и Род Стюарт (400GT). Комфортното „конче” се произвежда на три места: тръбната рама се прави от Вакари, стоманената каросерия върху дъно от стъклофазер е дело на Пининфарина, а финалното сглобяване с монтаж на двигател, окачване и тапицерия се извършва в Маранело. Да, този автомобил е глезен още от преди момента на раждането си – а грижите по време на жизнения му път напомнят за вниманието, с което са били обгръщани и музикалните звезди, които са заставали зад волана му. За около три десетилетия автомобилът е изминала малко над 30 хил. км – на това му се вика охолен живот в комфортен гараж!

Липсата на навигация преди три десетилетия налага използването на карти – а фенерчето в жабката би било много полезно за разчитането им през нощта
Именно благодарение на старателните грижи на притежателите си 33 години по-късно италианската класика „събужда“ бодро своите 315 „коня“, захранвани от механичен инжекцион Bosch K-Jetronic, и отваря скритите си фарове, готова да се понесе из Сицилия, Лазурния бряг… или просто по пътя към вечността. Без ни най-малко да се притеснява от неприличния си разход: 20-30 литра на 100 км… Какво са това за 110-литровия резервоар? Но не, това Ferrari вече (напълно) е скъсало с природата си на транспортно средство. То няма нужда от регистрация: защото единствената му функция ще бъде да поддържа безупречния си вид и да повишава стойността си – която в момента е над 200 000 лева. Във варианта си с автоматична трансмисия и ляв волан моделът е произведен в скромния тираж от едва 665 екземпляра – което го прави истински магнит за колекционерите и в сигурна инвестиция.

Липсата на навигация преди три десетилетия налага използването на карти – а фенерчето в жабката би било много полезно за разчитането им през нощта

Селекторът на 3-степенния автоматик на GM е „заобиколен“ от бутони и регулатори. Следвайки модните тенденции в началото на 80-те, хромът е изместен от пластмасата, а дървото – от кожената облицовка
Извод
Не, това не е нито 250 GTO, нито F40 – но все пак остава крайъгълен камък в историята на Ferrari. Не само заради първата автоматична скоростна кутия за марката, но и защото потвърждава, че в Маранело познават значение на думата „комфорт“.

Модулът за електронното запалване и за ограничителя на оборотите е монтиран върху добре изолирания капак на двигателя
Технически данни: Ferrari 400 Automatic i
Двигател 4,8 V12, бензинов, отпред надлъжно
Мощност 232 кВт (315 к.с.) при 6400 об/мин
Макс. въртящ момент 412 Нм при 4200 об/мин
Разход 19,9 л/100 км
Задвижване задно, 3-степ. автоматик
Д/Ш/В 4810/1798/1313 мм
Тегло (празен) 1830 кг
Макс. скорост 222 км/ч
Емисии 253 г/км CO2
Цена ок. 200 000 лв.
- Селекторът на 3-степенния автоматик на GM е „заобиколен“ от бутони и регулатори. Следвайки модните тенденции в началото на 80-те, хромът е изместен от пластмасата, а дървото – от кожената облицовка
- 400i продължава традицията на 4-местните Ferrari-та, наложена за първи път през 1960 с 250 GT/E