2024
Още в третото селце имаме успех, намираме истинска перла в лицето на механик на американски коли, който се занимава с един биг-блок на Chevrolet, работейки паралелно и по един Mustang от 1966 г. Отвън на двора чакат три „понита” – един напълно ръждясал El Camino, един Datsun 240Z, един Jensen Interceptor и… Trabant Kombi, между другото. Доста странно място, вътре е нещо средно между склад за части и музей, а неговият собственик – както е обичайно във Франция – естествено почти не говори английски. Трите ми години в училище, през които учех френски, също са минали отдавна, но с ръце и крака успяваме някак си да се разберем.
Езикът, който отчаяно ни събира, е автомобилният. Нашето разполагащо с 830 к.с. чисто ново Ferrari пасва тук перфектно като контраст. Вече се смрачава, когато на 15 километра преди Льо Ман виждаме първата табела към нашата цел. Естествено, тук трябва да направим задължителна фотосесия, преди да пристигнем по тъмно във френската Мека на моторните спортове – и веднага да влезем в задръстване. В безкрайния трафик „тръгни-спри” превключваме на хибриден режим, при който 296 GTS изключва двигателя с вътрешно горене и чуваме само гумите Michelin. Наоколо има доста разочаровани фенове на Льо Ман. „Как така това Ferrari не издава никакъв шум? Дай малко газ.“ Имаш право, скъпи почитателю на автомобилните състезания, не сме в Prius. Ferrari, което не издава звук – това е доста неловко. Така че: кратко натискане на дигиталния бутон на волана и V6 се включва с грохот, а минувачите се радват. Така трябва да бъде тук, в Льо Ман.
