2017
Този 11 май 1947 година бил хубав пролетен ден в равнините на Ломбардия. Както и ден, в който започва една велика история в състезателните спортове. В Пиаченца бе проведено едно от множеството незначителни регионални състезания на спортни автомобили. На старта застават италиански състезатели, които днес вече никой не познава, със стари, поизносени спортни автомобили от преди войната като BMW 328 и Maserati 6CS. Но също така и чисто новото Ferrari 125 S с Франко Кортезе зад волана. Сам по себе си състезателният автомобил не бил нищо особено, и днес никой не би се заинтересувал от него – ако това не беше първото Ferrari на всички времена!
Енцо Ферари основава своята Scuderia Ferrari още през 1929 година. Но в началото използва само автомобили на Alfa Romeo, след това дори ръководи състезателната програма на Alfa Romeo в състезанията Grand-Prix. През 1939 година обаче избухва голям скандал: Ферари се скарва с Вилфрид Рикар, испански инженер с голямо влияние. Ферари трябва да напусне, получава значително обезщетение, но в продължение на 4 години няма право да произвежда състезателни автомобили, носещи неговото име. Наистина, Auto Avio Costruzione 1940, двуместен спортен автомобил с мощност 72 к.с., е създаден от Ферари, но заради Втората световна война успява да участва в само едно състезание. Първото истинско Ferrari се появява едва през 1947 година – това е прапрадядото на Ferrari SF70-H на Фетел, с което той се бори за световната титла.
Автомобилът от едно време не е особено иновативен: алуминиева каросерия с дължина 3,45 метра и широчина 1,5 метра, под нея рама от стоманени тръби, в която е монтиран резервоар с вместимост 75 литра. 15-цоловите колела са с барабанни спирачки. Най-иновативният елемент вероятно са хидравличните амортисьори.
Много по-по-голямо внимание – както винаги при състезателните автомобили на Енцо Ферари – е обърнато на двигателя. Джоакино Коломбо, който работи за Ферари още при Alfa Romeo, разработва 12-цилиндров двигател с работен обем 1,5 литра. Това бил малък, късоходов двигател: ходът на буталото бил по-малък от диаметъра на цилиндъра. Тази концепция вече била позната от мотоциклетните двигатели, но все повече се налагала при състезателните автомобили. Благодарение на малкия двигател теглото на автомобила било относително ниско: 650 килограма. Били създадени две различни версии: 125 Sport с 90 к.с. и 125 Competizione със 120 к.с.
Накратко: първото Ferrari не било шедьовър. Джузепе Фарина, първият световен шампион по автомобилизъм в историята през 1950 година, дори отказал да участва в състезания с този автомобил. С късото си междуосие и стегнатото окачване болидът постоянно имал склонност към презавиване. Въпреки това Франко Кортезе стартирал и дори водел в състезанието – докато не отказала бензиновата помпа. Енцо Ферари обаче осъзнал: „Това беше едно многообещаващ провал.“ Две седмици по-късно, при Голямата награда на Рим, Кортезе победил. Ferrari 125 S победило в 6 от общо 14 състезания. И поставило основите за бъдещите триумфи във Формула 1 – 15 титли при пилотите и 16 титли при конструкторите.
А защо изобщо и до днес на всяко състезателно Ferrari виждаме изправено на задните си крака конче? През 1923 година, след победа в Савия, Енцо Ферари бил поканен от граф Енрико Барака. Неговият син Франческо загинал като военен пилот в Първата световна война. Неговият самолет имал логото на скачащ кон. След победата майката на Франческо предоставила логото на своя син като талисман. От тогава скачащото конче е емблема на Ferrari.
