Светът на Формула 1 е изправен пред сериозни промени. Президентът на Ferrari Серджо Маркионе не одобрява бъдещите планове на собствениците на шампионата oт Liberty Media. Те включват по-опростени двигатели, промени в разпределението на приходите и ограничени бюджети на екипите. Маркионе не е доволен от това и заплашва с изтеглянето на Ferrari от F1. По време на Коледното тържество на легендарната италианска марка високопоставеният мениджър заяви: „Някои хора твърдят, че нашите заплахи по отношение на правилата за 2020/2021 били само блъф – но си играят с огъня.“
Маркионе говори за „пиратски серии“, т.е. конкурентен шампионат на Формула 1: „Ако заплашваме с нещо, значи можем да го направим. Имаме възможност да организираме нещо, подобно на Формула 1.“
Ferrari не за първи път заявява готовност да напусне F1. Най-сериозни изгледи за това имаше през 1986. Тогава Ferrari и FIA имаха спор за новите двигатели след турбоерата. Скудерията по традицията искаше да постави V12-мотор – против волята на FIA. В отговор Ferrari разработва собствен болид за IndyCar – Ferrari 637, задвижван от 2,65-литров V8 с турбо. Колата дори е тествана от пилота в американските серии Боби Рейхъл, както и от състезателя на Ferrari Микеле Алборето, на пистата Фиорано. В крайна сметка обаче FIA отстъпва, Ferrari остава във Формула 1, а двигателят е даден на Alfa Romeo, която го използва в IndyCar, но без сериозни успехи.
Трудно е да си представим Формула 1 без Ferrari. От общо 976 старта в най-престижния автомобилен шампионат на планетата, италианците са отсъствали само в 28. 10 от тях – заради Indy 500, което от 1950 до 1960 е част от Световния шампионат, но и кръг от IndyCar. Само през 1952 Кончетата се включват в традиционната надпревара със заводска програма. Tри пъти Скудерията е възпрепятствана от участие в английската GP заради индустриални стачки в Италия – при първия старт на шампионата през 1950, след това през 1959 и през 1966.
Синьо-бяло Ferrari: „кончето“ на Джон Съртийс в GP на Мексико през 1964 не е червено
В три състезания от Ferrari не участват, защото не искат да се излагат. През 1969 италианците предпочитат да се отдадат на развойна дейност за домашния старт на Монца вместо да стартират на GP на Германия. Същото важи и за Германия и Холандия през 1973 – в сезон, през който Ferrari не успява да запише нито един подиум.
Същински куриоз остава в аналите на историята през 1950: по време на GP на Франция Ferrari отсъства, защото на паралелно провеждано състезание от Формула 2 раздават по-големи парични награди! През 60-те години Скудерията рядко се включва на стартове в САЩ. През 1964 за спортната програма на марката се грижи американският тим NART, който боядисва болидите в синьо и бяло. Енцо Ферари прави това в знак на протест заради спорове с италианските спортни власти относно хомологацията на конструкция с централно разположен мотор. Така Джон Съртийс печели световната титла не с червен, а със синьо-бял болид. А това е удар за Италия, тъй като в онези години болидите на италианците са били червени, а на американците – синьо-бели.
По време на GP на ЮАР през 1967 Ferrari отсъства, тъй като новият болид още не е готов. Първият старт от тогавашния сезон е едва през януари, а вторият – в Монако, четири месеца по-късно. Италианците пропускат GP на Фюрстентурм през 1968, защото решават, че след страховитата катастрофа на Лоренцо Бандини през 1967 състезанието е прекалено опасно. Те променят позицията си след 1967. През 1976 след инцидента с Ники Лауда Ferrari не застава на старта в GP на Германия и през 1982 след смъртния удар на Вилньов в квалификацията по време на GP на Белгия. До ден-днешен това е последният F1-старт без Ferrari.
