Във Формула 1 Ferrari е в позиция за атака. С SF16-H италианците искат да сложат край на доминацията на Mercedes – и се чувстват добре подготвени. Нашият дизайнер Паоло Филсети, специализиран в скици за F1, поставя един срещу друг двата титанични отбора в най-престижния автомобилен шампионат.
Италианците промениха изцяло механиката и аеродинамиката – но им липсват иновации. Новата “червена кралица” изглежда по-скоро консервативна. Ferrari залага на вече изпитани успешни стандарти. По-късият нос напомня за болида на Williams през 2015-а. При трансформацията на предното окачване от Pullrod на Pushrod “червените” също са по-скоро в ролята на догонващи. Все пак новите носачи правят настройката по-удобна. Задницата е значително по-фина, тъй като моторът е изместен напред, а трансмисията е по-къса. Всичко това позволява по-лесно отвеждане на въздуха.
SF16-H в детайл: в името на битката за титлата в сезон 2016 от Ferrari са направили сериозни промени
По отношение на задвижването хората от Scuderia-та имат самочувствието, че са направили най-сериозния напредък. Доказателство за този факт е, че при измерванията на максималната скорост в рамките на тестовете в Барселона Ferrari беше на нивото на Mercedes. Италианците инвестираха много в доработката на задвижващия агрегат. Освен новите горивни камери във V6-двигателя с типово означение 059/5 беше променено и разположението на хибридните елементи.
Интеркулерът е по-малък и е позициониран в ниша до танка. Топлинният генератор MGU-H е изместен на вал зад турбокомпресора и така е отдалечен от топлината на отработените газове – концепция, която се оказа ключова за успехите на Mercedes и от която шефът на отбора Маурицио Аривабене е очарован. Още в средата на сезон 2015 от Ferrari обявиха, че техният мотор ще бъде мощен точно колкото този на гермaнците. “Кончетата” обаче имах проблем с надеждността, който излезе наяве по време на тестовете. След изпитанията обаче вибрациите били отстранени.
При W07 Mercedes поема риск: новата “сребърна стрела” е радикално променена. Т.нар. Airbox е станал по-широк, за да “поема” повече въздух. Това решение обаче влошава въздушното съпротивление. “Пътят” на въздушната струя от предното крило към задната част обаче оптимизиран – преди всичко посредством страничните “крилца” с дизайн а ла Батман. При това Mercedes-ът е получил и т.нар. S-тунел, който отвежда въздуха от носа отдолу нагоре и така увеличава притискателната сила.
Основният коз на германците остава задвижването: болидът генерира над 930 к.с. системна мощност, а в квалификационен режим – дори около 1000. Това става възможно благодарение на ъпдейт, който частично беше въведен още на “Монца” през 2015 г. Както и при Ferrari, интеркулерът е изместен зад Airbox-a в близост до турбото. Това спестява място и прави тръбопроводите по-къси. Mercedes поема рискове, но с оглед на рекордните времена при първите тестове те изглеждат оправдани.
