ОЩЕ ОТ САМОТО НАЧАЛО бях сигурен, че тази среща в Бергедорф ще ми създаде проблеми. В югоизточната част на Хамбург се срещам с Франк Томас, който чрез борсата за употребявани автомобили на AUTO BILD предлага за продан своето Daihatsu Copen. Там, където другите използват максималния разрешен брой от знаци – 4000, за да похвалят своята кола, Томас е написал единствено това: „Нови гуми, 56 700 км, сменени масло и маслен филтър 56 700 км.“ Твърде неемоционалната обява не ме плаши, тъй като повечето водачи на Daihatsu са рационални хора. Значи автомобилът идва от добри ръце. А който търси Copen, знае много добре на какво трябва да обърне внимание. Аз искам да карам дългия 3,40 метра роудстър, защото представлява най-неразумната перфектност в най-разумния автомобилен клас. С миниатюрните си размери и 0,66-литровото моторче автомобилът от така наречения клас Kei Car е ултралек. За автомобилите на този създаден в Япония клас важат ограничения относно размерите, обема и мощността на двигателя. Тъй като Kei Cars съществуват от десетилетия, то опитните производители на миниатюрни коли Daihatsu,
Тясна кутийка: при широчина от 1,48 м няма никакво значение от коя страна е воланът
Suzuki или Honda отдавна успяват да надхитрят умело ограниченията: предлагат се шестместни микробуси върху дължина от три метра, както и „баничарки“ с тегло 800 кг и полезен товар от половин тон. Или пък роудстъри със сгъваем покрив. Всеки трети нов автомобил в Япония е Kei Car. В Европа много малко хора знаят за тях – макар и да се внасят някои модели, идеята за тях не е разяснена на клиентите – или пък хората не ги разбират. Пристигам в Бергедорф, а спокойният и вежлив Томас ме посреща и ме води в задния двор на къщата си, където е паркиран един-единствен автомобил: неговият Copen, за който иска 18 000 лв. Сега проблемите ми започват. Само след няколко секунди става ясно, че този автомобил ми подхожда перфектно – точно както предполагах. Няма ненужни превключватели, няма агресивен дизайн, няма излишно място. Затова пък вътре е всичко, от което се нуждае един автомобил, който не е нужен на никого. Томас също е от тези хора – признава ми, че пътува основно с метрото.
Продължете на следващата страница
