2025
Николае Космеску започва кариерата си в началото на 80-те години в Изследователския център на Dacia като дизайнер. Първият проект, в който участва, включва адаптиране на механиката на ван Renault Estafette към каросерия на румънския ван TV12. Скоро след това координира създаването на Dacia с шест врати и три реда седалки.
След 6-7 години, младият инженер от Питещи е преместен в централния проектантски център на Dacia. Основната му задача там е свързана с работата върху серийното купе Dacia Sport и осемместния миниван Dacia Maxibreak, но всички тези проекти са само стъпки към най-голямото му постижение – създаването на суперспортен автомобил с централно разположен двигател.
„Идеята да направя кола с централно разположен двигател ми хрумна, когато бях на 14 години“, спомня си Космеску. „Нещо доста утопично за онези времена и за моята възраст, което ме преследваше непрекъснато. Попаднах на интервю с Хенри Форд II в L’Humanité Dimanche, в което той говори за GT 40 в дуела Ford-Ferrari, а снимката на колата просто ме покори.“
През 1986 г., когато му е поверено ръководството на рали отбора на Dacia, инженерът от Питещи отново се връща към своята мечта за истински спортен румънски автомобил с централно разположен двигател. „Основната идея беше да базираме проекта на стандартната конструкция, за да можем да използваме възможно най-много части, тъй като те бяха в серийно производство, и затова прототипът беше създаден на базата на Dacia 1410 Sport. Каросерията беше срязана наполовина и след централната колона беше прикрепен нов компонент, като в новата конфигурация предният мост стана заден, а двигателят беше поставен пред него. Започнах с проектиране на каросерията в мащаб 1:5 и изработката на двуизмерен макет, който ми позволи да определя размера на напречната греда зад седалката и позицията на задния панел“.
За да се постигне перфектно разпределение на теглото, резервното колело е преместено на мястото на двигателя, а резервоарът е поставен там, където преди това се намираше скоростната кутия. „Ако имах възможността да направя задния капак от фибростъкло, щеше да е още по-добре“, споделя Космеску, който между другото дава и името на проекта. Съкращението „MD87“ се получава от първите букви на имената на неговата съпруга Моника и сина му Драгош, а числото 87 обозначава годината, в която би трябвало да започне серийното производство.
Проектът се материализира в импровизирано помещение в завода на Dacia. „Имах двама много талантливи тенекеджии плюс механик и електротехник. Всички те работеха под прякото ми ръководство, защото аз бях проектирал цялата кола. Трябва да се отбележи, че само 3 месеца след началото на разработката моделът напусна работилницата на собствен ход.“
Dacia Sport MD87 стартира за първи път в рали през есента на 1987 г. Междувременно Николае Космеску продължава да усъвършенства прототипа, като през 1988 г. добавя нов заден капак от фибростъкло с голям спойлер. Но най-зрелищната промяна е направена през 1991 г., когато колата е значително обновена, което включва и изцяло нови фарове, покрити с капаци, чието отваряне и затваряне се осъществява от комплект електромотори за чистачки. Това е третата и последна версия на Dacia Sport MD87, а планираните за следващите години подобрения са преустановени след напускането на Николае Космеску. Автомобилът, който остава собственост на Dacia, първоначално стои известно време в двора на завода, след което следите му се губят.
