Историята на Dacia и Булгаррено стартира по едно и също време през 1966 година, когато България и Румъния подписват договори с Renault. Производството в северната ни съседка обаче се различава от нас в няколко ключови аспекта – въпреки че построеният там завод влиза в експлоатация едва през 1968 година, той е много по-голям, по-добре оборудван и с много по-голям капацитет. Самото производство се извършва на затворен цикъл и не зависи от външни доставки, а произвежданата Dacia 1300, която е аналогична с модерното за времето си Renault 12, започва да се прави едновременно с него. Ето защо ресурсът както на самия завод, така и на конкретния модел, е много висок, и неслучайно той остава на конвейера повече от четвърт век.
В края на 70-те години изтича договорът на Renault с Румъния, но от френска страна е направено предложение той да бъде продължен, като идеята е на мястото на Dacia 1300 да започне производството на Renault 18. Управляващата компартия обаче смята, че румънските автомобилостроители вече са натрупали достатъчно богат опит, за да се справят сами с всички бъдещи предизвикателства. В резултат на това през 80-те години се появява цяла серия от интересни експериментални разработки – от компактен градски автомобил, до атрактивно спортно купе, както разбира се и многобройни разновидности базирани на стандартния седан. Генетичният ресурс на Renault 12 наистина е много голям, но все пак не е безкраен. Ето защо още в средата на 80-те години заводските конструктори предлагат вариант на изцяло нов, модерен автомобил, с цифров индекс 1325. Тук за съжаление решаващата дума отново имат партийните експерти и този амбициозен проект остава само на чертожната дъска. Според спуснатите отгоре указания трябва да бъдат реализирани максимални икономии, поради което бъдещата Dacia трябва да запази колкото се може повече конструктивни елементи от модела 1300.
Все пак въпреки наложените ограничения заводските специалисти успяват да създадат един доста приличен автомобил с нова, елегантна линия, която е важна крачка напред в стилистичната еволюция на Dacia. Дизайнът на Renault 12, проектиран още в средата на 60-те години, се оказва много подходящ за трансформиране в хечбек (какъвто няма в гамата на френския първообраз), и тази идея на практика е реализирана още в края на 80-те години с предходния модел 1320.
В предната част на Dacia 1325 правят впечатление преработената решетка и новият капак на двигателя, както и преработеният двигателен отсек (като по този начин се постига по-добро абсорбиране на удари в случай на челен удар и следователно по-добра защита за водача и пътниците), както и правоъгълни фарове, комбинирани с мигачи и подходящи габаритни светлини. Чрез преработка на задната част е постигнато намаляване на аеродинамичния коефициент от 0,45 при Dacia 1300 до 0,33 при новия модел (по това време оптималният коефициент в световен мащаб е около 0,3).
Стилистиката на задната част е напълно различна от тази на предходните модели и до голяма степен се приближава до актуалните за времето западни образци. Собственото тегло на автомобила е намалено чрез елиминиране на зоните, покрити от предната и задната броня, което в крайна сметка допринася и за намаляване на разхода на гориво.
Dacia 1325 се предлага с два вида двигатели от 1289 и 1397 куб. см. Разпределителните валове са монтирани в цилиндровата глава и се задвижват от зъбен ремък Piretti, който се обслужва на всеки 50 000 км. По същото време подобно решение е широко използвано и от фирми като Renault, Volkswagen, Ford и други, като за целта са модифицирани конфигурацията на горивната камера, разпределителната схема, маслената помпа и карбураторът. При версиите с 1397-кубиков двигател е предвидено монтирането на двукамерен карбуратор, базиран на използвания от Oltcit, което води до намаляване на разхода на гориво и редуциране на вредните емисии. Спазени са актуалните за времето международни разпоредби за нивото на шума. Арматурното табло включва някои нови уреди като тахометър и дисплеи за показване на налягането на маслото и температурата на охладителната течност. Вентилацията и отоплението на купето са на много по-добро ниво от тези на предходните модели, а като опция се предлага и климатик.
В стилово отношение Dacia 1325 има своя първообраз в лицето на модела 1320 – първия фирмен хечбек, базиран на комби версията, който се прави в малки серии от 1987 до 1990 година. Моделът 1325 се произвежда между 1991 и 1996 година, което съвпада с началото на демократичните процеси в страната. От там идва и неговото търговско название Liberta, което на румънски означава „свобода“.
