2018
Когато в началото на 90-те години мениджъри на Renault посещават завод на държавната румънска компания Dacia, те остават учудени: там все още от конвейера слиза Dacia 1300, зад която се крие Renault 12 oт 1969. По-старите французи в групата познават още модела от своето образование. В действителност лицензът за 12 изтича още през 1978, но румънците продължават да правят 1300 с леки промени поради липса на алтернатива. След високопоставената визита обаче няма място за „остатъци“ от комунистическия период. Именно румънците се оказват правилното „оръжие“ за плановете на тогавашния шеф на Renault Луи Швайцер: той иска да пусне автомобил на цена 5000 евро за развиващите се пазари в Източна Европа, Южна Америка и Азия. До този момент за пазари от подобен тип концерните адаптират стари модели – както например прави VW със Santana в Китай. Швайцер не успява да постигне толкова ниска цена, но все пак успява да пусне кола на цена 7200 евро в Германия – в лицето на Dacia Logan. Автомобилът се оказва истински успех – за първите 12 месеца от производството му са продадени 100 000 бройки. Изнедващо, Logan се оказва атрактивен не само за бедните източноевропейци, но и за клиентите в Западна Европа, като се вписва в духа на „дискаунтърите“. Дилърите на марката също са щастливи – защото липсата на отстъпки не отнема от печалбата им, чийто марж е около пет процента.
Бумът в Германия идва през 2009: тогава държавната премия (т.нар. Abwrackprämie) става причина за бум в продажбите на евтини нови автомобили – и в лицето на Sandero румънците имат правилния модел за целта, тъй като в страната на Гьоте не харесват толкова консервативния седан Logan. Оттогава нискобюджетният бранд успява да се наложи и на германския пазар с премиум претенции. Новите модели засилват още повече позициите на Dacia, която години наред е на първите места по продажби и в България.
Продължете на следващата страница
