CRX и Prelude от 80-те: неостаряващите японски класики


7
сеп.
2020

СЪБОТА ВЕЧЕР СЛЕД 18,30 ч. северната част на центъра на Хамбург е като мъртвило – огромни офис сгради, между тях шестлентови улици – и всичко е празно. Няма нито един паркиран автомобил. Тук никой не живее, а в момента няма такива, които и да работят. През тази мартенска вечер обаче се стъмва малко по-рано: появяват се два черни автомобила, плътно един до друг, една обичаща скоростите двойка, в никакъв случай не и класически красавци, по-скоро различни модели. Събуждат спомени за онези времена през 80-те години. Два считани за изчезнали модела изведнъж се появяват. Back in Black. Лаура (30), графичен дизайнер в AUTO BILD, е измила ръчно своя CRX преди срещата ни. Не посещава автоматичните автомивки, защото се наводнява отделението за резервното колело. За Prelude на колегата от редакцията Хауке (50) е достатъчно и обикновено почистване със забърсване. Така или иначе на черните автомобили не им личи мърсотията на свечеряване. Колегите паркират автомобилите на улицата, слизат и започват да обсъждат причините за основаването на „Hamburg Black Old Honda Club“.

Единствените членове на „Hamburg Black Old Honda Club“ от сега нататък ще се срещат редовно в Хамбург

Лаура: намирам почти всички съвременни автомобили за мега скучни. Моят жълт Opel Corsa е окей; той трябва да издържи всекидневието с мен. Винаги съм харесвала американските Muscle Cars. Формата, мощността. Единственото лошо нещо е, че са адски скъпи. Винаги съм искала автомобил с имиджа на лошо момиче. Родителите ми имаха Mitsubishi. Така стигнах до японските автомобили.

Honda Civic CRX 1.6i-16: Арматурно табло без никакви загадки. Радиокасетофон с поставки за касетите – превъзходно носталгично
Седалки с тапицерия от плат и същият дизайн на подглавниците като при Prelude
Аварийни седалки на втория ред на CRX, но когато ги сгънете (горе), Coupé-то е с доста прилично товарно пространство

Хауке: почти като при мен, Лаура. Баща ми караше Honda. Всъщност винаги е карал автомобили на марката. Когато бях на 15 – в средата на 80-те години – той си купи Prelude. Кафяв, седалки с тапицерия от плат, сгъващи се фарове. Не бях от най-готините момчета в училище, но с тази кола се чувствах модерен. И преди 11 години намерих такава. В Мюнстер. За 3000 евро. Черна, с черна кожена тапицерия.
Мюнстер ли? Странно. Аз пък намерих моята CRX недалеч от там. В Падерборн, миналото лято. Търсих японски автомобил, не непременно Honda. Но тази Coupé форма… Струваше ми 6700 евро – в суперсъстояние, с доста резервни части: преден капак, врата с тапицерия, тасове, заден спойлер. Почти още един цял автомобил – веднага го пожелах!

ВИЖТЕ ОБЯВИ ЗА УПОТРЕБЯВАНИ HONDA CRX

А в черно ли го искаше? Не, първо исках червен, но те се срещат още по-рядко, а като избледнее цветът, изглежда доста гадно. Сребрист пък въобще не исках. Черното е готино. Изглежда сърдито. Да, черното е готино. Въпреки че без климатик през лятото може да стане доста горещо. В този случай не помагат и плъзгащите се покриви. Климатикът ми липсва, но иначе моят Prelude е с топоборудване. Сервоуправление, електрически стъклоповдигачи, електрически покрив. Замених единствено стария касетофон Blaupunkt със CD плеър. Аз все още си ползвам стария радиокасетофон и касетите. Имам и електрически покрив, но не и сервоуправление. Прозорците ми се свалят и вдигат с ръчки. Моят CRX е създаден, за да пести тегло. Кокпитът с много класически бутони има характер.

Продължете на следващата страница

Още по темата