Citroën Xantia 1.8i SX: наследството на баща ми

В началото редакторът Малте Бютнер не харесал Citroën Xantia на своя баща. Но днес не би се разделил с френския автомобил


8
дек.
2017

ТОЙ СЕ УСМИХВАШЕ ШИРОКО и беше доволен, докато за мен, току-що навършил 14 години, сякаш се срути целият свят. Този летен ден през 1994 г. с баща ми се връщахме от дилъра на Citroën. Той ни обясни, че автоматичната трансмисия на нашия Citroën BX не се нуждаела от „настройки“, както беше прогнозирал баща ми, който изобщо не се интересуваше от техниката. Оказа се, че „автоматикът“ просто е завършил земния си път. Или казано по друг начин: повреда на трансмисията! Пътуването през отпуската, планирано за следващия ден, бе в голяма опасност. Но тогава баща ми направи това, което правеше на всеки няколко години, което му доставяше удоволствие и което аз мразех повече от всичко: той огледа паркинга на дилъра, забеляза един нов Citroën Xantia и отсече: „Вземам го!“ Пробно шофиране? Пазарлъци за цената? Не е интересно, все пак имаме по-важни задачи от купуване на автомобили!

И отново най-великолепното преживяване, което освен това се случваше само веднъж на 5 години, а именно покупката на нов автомобил, завърши за само пет минути. А този път трябваше да е различно. Защото планът ни беше след отпуската да отпътуваме за Швеция, откъдето да купим новото Volvo 850. И изведнъж се намеси тази Xantia.

Благодарение на хидропневматиката поведението в завоите и на пътя е впечатляващо и до днес

Така че се прибрахме вкъщи, а на следващия ден заминахме на почивка. И докато баща ми, пушейки лулата си, с усмивка установяваше, че новата кола е с механична скоростна кутия и изразходва бензин вместо дизел, аз тъжно притисках главата си в подглавника и бях сигурен, че съм осиновен. Но дори и моят баща разбра, че не може да се отнася така със своя луд на тема автомобили син. Затова внезапно отби по един страничен път на датския остров Самсо, махна ми с ръка и каза: „Твой ред е.“ Това беше като Коледа и рожден ден едновременно, щастието ми не можеше да е по-голямо! Седнах на шофьорската седалка, умело включих първа предавка – и двигателят угасна. При третия опит вече ми се получи, към края на отпуската Xantia, баща ми и аз вече бяхме напълно помирени. Все пак комфортът на хидропневматиката беше ненадминат, предлагането на място огромно, а и за пръв път при Citroën и шумът в интериора, и качеството бяха на високо ниво.

Въпреки че през последните 24 години Xantia не е получавала най-добрите грижи, качеството изненадва. И се управлява като нова

Комфортът беше наистина първокласен. И започнах да броя дните до 18-ия си рожден ден. Но баща ми почина през пролетта на 1995 г. след кратко и тежко боледуване. Изведнъж майка ми и аз трябваше да се оправяме сами. Лятото на Самсо вече беше много далечен спомен. Продадохме Xantia-та, скоро след това вече се придвижвах с мотопед. Когато навърших 18 години, се опитах да наваксам пропуснатите години с едно почти „умряло“ Peugeot 205 Diesel. И го карах и карах, докато след 7 месеца и 40 000 километра при техническия преглед пред TÜV ми се изсмяха и ме върнаха. Последваха множество други автомобили.

Първата регистрация на някогашния демонстрационен автомобил е през 1993 г. Поради това липсва дори и въздушна възглавница за водача

Откакто навърших 20, винаги притежавах и поне един олдтаймер, с течение на времето притежавах по 10 автомобила едновременно. Нуждаех се и от голямо просторно хале за всичките си автомобили. И почти не се сещах за онази Xantia, докато един ден през есента на 2010 година тя просто не мина покрай мен. Аз изпреварих озадачения водач, спрях го и го изнудих да ми обещае, че ще ми се обади веднага, когато реши да се раздели със своя Citroën. И това се случи след 6 месеца. Платих 700 лева и Xantia-та отново се върна в семейството. Междувременно тя беше навъртяла 227 000 километра, а интериорът беше опушен като стара пристанищна кръчма. И тъй като не се нуждая от нея, понякога си мисля, че като спомен за баща ми напълно достатъчна би била и любимата му стара лула. „Не“, казва моят син Бо, който обича „французина“. Той върти волана и се усмихва широко. Също като дядо си през лятото на 1995 г.

Задният капак е бил пребоядисван, а стикерът „D“ е залепен от Малте по настояване на баща му през 1994 г.

Citroen Xantia 1.8i SX

Двигател 4 цилиндъра, отпред напречно • Работен обем 1761 см3 Мощност 74 кВт (101 к.с.) при 6000 об/мин • Макс. въртящ момент 153 Нм при 3000 об/мин • Макс. скорост 187 км/ч • 0–100 км/ч 12,5 s Задвижване предно/5-степ. трансмисия • Резервоар­ 65 л • Д/Ш/В 4444/­1755/1387 мм • Багажник 480–1405 л Тегло (празен) 1234 кг EU-Mix 8,2 л/100 км • Емисии CO2 194 г/км Цена 35550 герм. марки (с екстрите, 1993)

Тригодишният Бо никога не е виждал дядо си. Въпреки това обича последния му автомобил, който един ден ще наследи

Още по темата