2024
В началото на 1970 година Citroën започва разработката на нов компактен модел с кодовото название Prototype Y, който да замени базирания на 2CV Citroën Ami.
За целта е използвана платформата на Fiat 127 с напречно разположен преден двигател и предно задвижване (тествано преди това в Autobianchi Primula). Не след дълго сътрудничеството с Fiat приключва, а в резултат от влошеното финансово състояние на фирмата, тя е асимилирана от Peugeot. Междувременно разработката на новия автомобил е възонобвена, като за основа е използвана ходова част от Peugeot 104. Така през 1978 година се ражда популярният фирмен модел Visa, който е и първият в историята на PSA Peugeot-Citroën със споделена платформа.
Visa има пет врати, като за разлика от своя сравнително консервативен като дизайн аналог, предлаган от Peugeot, изпъква с много атрактивна и донякъде необичайна външност. Сред най-оригиналните стилистични елементи са двете енергопоглъщащи брони от „термопластичен еластомер“, като предната обхваща и радиаторния отвор.
Една от най-интересните и доста предизвикателни от конструкторска гледна точка особености в компановката на автомобила е свързана със съчетаването на два коренно различни мотора в едно и също двигателно отделение. Visa e може би първият и единствен автомобил, който се предлага както с надлъжно, така и с напречно разположен двигател. Първата модификация – Visa Club, е оборудвана с двуцилиндров четиритактов „боксер“ с работен обем 652 куб. см, при който главата и блокът са отлети от алуминий.
Вътрешната повърхност на цилиндрите е покрита с разработения от Citroën оригинален материал, наречен Nikasil, който първоначално е използван при нереализирания ванкелов двигател G2. Степента насгъстяване е 9:1, а максималнатамощност е 36 к.с. Интересна е и изцяло електронната запалителна уредба, която включва бобина, електронен блок, вакуумен датчик в карбуратора и два магнитни датчика на картера на съединителя. На маховика е монтиран метален сегмент, който минава в близост до датчиците и дава сигнал в зависимост от скоростта на въртене. Този сигнал постъпва заедно със сигнала от вакуумния датчик в електронния блок и в зависимост от комбинацията им се определя оптималният момент за подаване на искрата.
При другата модификация – Visa Super, двигателят е 4-цилиндров, редови, напречно разположен с работен обем 1124 куб. см. Степента на сгъстяване е 9,2:1, а максималната мощност достига 58,1 к.с. при 6250 об/мин.
Изключително оригинално, почти футуристично е оформлението и разположението на приборите за управление и сигнализация. Отляво на кормилната колона е поставен своеобразен цилиндър, с който се управляват чистачките, пътепоказателите, клаксонът и светлините. В дясната част се намират командните прибори на отоплителната и вентилационната уредба, а основната част на арматурното табло включва скоростомер, часовник и указател за нивото на горивото. Височината на фаровете може да бъде регулирана от мястото на водача.
