Тя няма да стане по-млада. Нито сезонът, нито часът са подходящи – слънцето едва-едва се подава за мразовитата сутрешна мъгла, когато старият DS пристига на тестовата отсечка. При което тя не просто се появява, а дефилира. Десетилетия след излизането си на пазара богинята продължава да събира погледите навсякъде, където се появи. Нейните дълги светлини прозират през мъглата, а шумът от хидравличната помпа заглушава този на мотора, DS 20 спира на тласъци, накланяйки надолу първо муцуната, а после и задницата си. Ето го и вековното събитие в автомобилизма. До него паркира новият DS5. За малко нямаше да го забележим. Преди да се погрижим за измерванията и тестовата програма, трябва за кратко да се върнем в 1955 година, за да разберем, кое прави DS толкова специален. Германците празнуват милионната „костенурка“, и все още се възхищават на инженерите на VW за интелигентното техническо постижение да заменят двойното задно стъкло с цяло, без рамка.
Разработван 20 години, а после десетилетия пред останалите
По онова време в Париж на 6-ти октомври избухва поредната революция. Денят е четвъртък, а Citroën показва DS на автосалона в Париж през 1955 г. Лимузината се разработва почти 20 години – затова пък тя ще изпреварва с десетилетия всички останали автомобили. С дискови спирачки, лека конструкция, полуавтоматични скорости, въздушно окачване, сервоуправление и оптимизирана по отношение на аеродинамиката форма. DS изглежда толкова футуристично, че без никакъв „грим“ може да участва във фантастични филми чак до 80-те години. Производството на лимузината приключва на 24-ти април 1975 г. – не защото автомобилът е остарял, а защото все някога трябва да спре да бъде произвеждан. След това естествено всички модели трябва да се мерят по DS – и разбира се се провалят. Сега обаче се появява DS5 – достоен наследник. Като третият модел от серията DS той трябва да докаже, че с право носи легендарното име. При нея на преден план са дизайнът, иновацията, комфортът, темпераментът и характерът.
Ако DS5 не стоеше до DS 20, формалната самостоятелност на новия модел щеше да бие много повече на очи. Всъщност стайлингът се се ограничава до това да бъде различен в сравнение с останалите модели от премиум-средния клас. А който очаква от DS радикални решения или изцяло нови идеи, ще бъде разочарован и от вътрешното пространство. Вместо това има закачки като три неподвижни стъклени покрива и конзола на тавана, която изпъква най-вече с това, че редуцира усещането за пространство и приютява превключвателите за Head-up дисплея. Малко обърканото разположение на превключвателите напомня на някогашните модели на Citroën – CX и BX, но не и на DS 20.
При богинята няма кой знае какво да се обслужва. Волан с една спица, скоростен лост, смукач, светлини, мигачи, чистачки, клаксон, бутон за повдигане на автомобила (променлив клиренс), ръчна спирачка, два педала и готово. За стартиране превключвате скоростния лост наляво и стартерът пали мотора. Хидропневматиката настройва нивото на DS. Премествате скоростния лост на 1 и задвижваният също от централната хидравлична система автоматизиран съединител бавно се задейства. Натискате педала на газта, задницата на DS потъва, предницата се издига и предните колела започват да се движат. След няколко метра включвате скоростния лост на 2, малко след това отново надясно на 3 и после на 4.
Слалом? За DS това е недостойно
DS не ускорява, тя потегля. Без да бърза, без да се интересува от измерени времена. Богинята се носи меко по пътя, като дори и големите дупки биват поглъщани спокойно и без сътресения. Реакцията на спирачките впечатлява и до днес (тя също е подпомагана от хидропневматиката), впечатление прави и поддържането на правия курс. Той се запазва и в завоите – под формата на силно недозавиване. Въпреки силното накланяне DS остава сигурна в завоите. Слалом? Става, но е малко недостойно. Автомобилът е създаден за пътуване на дълги разстояния. Въпреки, че вятърът се прокрадва зад тънките предни колони още от темпо 70 км/ч гледката и усещането за простор са великолепни. DS предлага мека и удобна тапицерия – отпред под формата на кожени кресла, а отзад – като кожен диван. Седалките на DS5 дори могат да се препоръчват от най-добрите ортопеди. Новият DS наистина прилича малко на стария в предната си част. Извитите предни колони подобряват видимостта. Отзад имате значително по-малко място в сравнение с DS 20, което може да бъде обяснено с по-малката дължина и най-вече с по-късото с 40 см междуосие. Тъй като DS5 е базирана на по-късата платформа на компактния модел C4 Picasso и Peugeot 3008.
Това означава отказ от хидропневматика. Няма значение – клиентите и без друго предпочитат по-спортно поведение на пътя, обясняват от Citroen по-стегната настройка на окачването. Но пък именно при Citroen – марка, която никога не се e интересувала oт това, какво искат клиентите. Дали клиентите са си представяли DS или SM? И разбира се, че ще кажат, че предпочитат по-спортна настройка – кой би си признал, че иска да се люшка плавно по пътя? Извинявайте, обаче ми се струва, че желанията на клиентите са малко надценени. Сигурно от Citroen смятат, че купувачите на Audi биха предпочели DS5 защото е по-спортен?
Именно в това се състои целия проблем на DS5. Автомобилът иска да бъде различен от другите, но не успява да постигне нещо повече от дизайнерско впечатление. Една нелоша кола, която обаче не е добър Citroen.
Атаката е отбита – легендата DS продължава да е сама на върха
DS5 ускорява вихрено, като с култивирания си турбобензинов мотор не харчи много и се управлява сигурно. Въпреки състезателното окачване и 19-цоловите джанти, които унищожават и последната частица комфорт, моделът не се усеща като спортна кола. Това се дължи на управлението с прекалено малка обратна връзка.
Бензиновият двигател не предлага особени иновации – едва дизеловият хибрид внася малко авангардност в DS5. Засега старата богиня DS няма основания да се притеснява – нейното място в историята остава непокътнато.
